Картина на любовта от Яна Вълчева в мига след лятото

“Миг след лятото” е трета поетична книга на Яна Вълчева, която излиза през първите есенни дни в бургаското издателство “Либра Скорп” след стихосбирката “Дишам спомени” от 2010 г. и приказката за най-малките читатели “Вълшебни златни сърчица” от 2017 г.

“Миг след лятото” съдържа шейсет нови стихотворения, разделени в четири поетични цикъла, чиито заглавия са тематично свързани с четирите годишни времена – “Цялата съм лято”, “И защото е есен, самотата е с твоето име...”, “По булеварда, зимно опустял...” и “Една красива пролетна измислица...”.

Книгата излъчва любов, копнеж и нежност, понякога едва доловима тъга и носталгия. Първото и последното стихотворение затварят кръговрата на времето и сезоните със съкровени посвещения на майката. Жената – майка като начало и край на всичко чувствено, земно и възвишено:

Искам да се върна, да си спомня,
толкова пораснах, че ме няма.
Трябва някой някак да ме стопли –
миналото, любовта. И мама...

В първия поетичен цикъл, където лятото е женствено тяло, сън и мечтание, грях, лудост и болка, се редуват интимни изповеди, внезапни пориви и вдъхновения, послания за обич и близост, събиране на различията, откриване на смисъла в споделянето на сътворената любов:

Не съм различна, аз съм като всички,
живея в същия объркан свят.
Съдбата безнадеждно ме обича,
но падам още в опит да летя.
Харесвам звездобройните си нощи
и лудите кипежи на кръвта.
Когато изтрезнея искам още,
защото не обикнах мъдростта.

Есента на Яна се открива с неудържимо желание за изживяване на любовта, с неподправена волност, с очакване за усмивка от любимите очи в изпятото стихотворение “Миг след лятото”:

Още миг ще ти дам, но животът е кратък,
просто мисъл към мен изпрати...

... с поглед, вперен в морето и в ситния пясък,
проследявам две боси следи...

И в “Не ми се пише”:

Живее ми се вече любовта!
Заключена в безброй четиристишия
все по-прозрачна, тиха става тя...

Страхът да се живее в бездна без любов и без път е преодолян с християнските прозрения за смисъла и спасението в “Мечтател”:

Отлетя онзи миг и отвори в душата ми бездна,
не онази, в която пропадаш надолу и стенеш.
Тази бездна е път. И любов към една неизвестност,
път по който до днес не посмях да поема.

Кратката зима на Яна Вълчева има минорно звучене, тя плаща цената на мълчанието с раздяла, самота и предчувствие за ново начало. Студът е победен от чувственото топло тяло на стихийната пролет, която ни отнася в детството и невинността:

Дъждовен стих, мелодия и пролет...
И става топло, топло у дома.
Разлиствам се от корена нагоре,
сияеща отвътре в светлина.
Завръщам се в мечтите си на пръсти,
далеч от чужди хора и очи.
Лицето ми е с моето излъчване
и влизам тихо в няколко души.
Дъждовен стих и пролетно ухание,
немирен кичур в галещи ръце.
Завърнах се в мечтите си, в душата си.
Любимото ми кътче от дете...

Пролетта завършва с припознаване на момичето в майка си, с наследено усещане за вечното възвръщане на идващото лято, където:

Свещта догаря. В старите албуми
едно момиче лее светлина.
Красива е в дантеленото було,
навсякъде усмивки и цветя.

Стихосбирката на Яна Вълчева “Миг след лятото” е книга за любовта и надеждата, за морето и безбрежните води на самота, тъга, носталгия и копнежи.

Затваряйки последната страница, читателят ще остане още дълго потопен в магията на поетичното слово и в дълбоките чувства на една романтична душа.

---------------

Яна Вълчева, “Миг след лятото”, Бургас, 2017.

---------------