Тъга

Тъга

Вълните се разбиват във брега
със солени пръски ме покриват.
Всяка капка е една сълза
изплакана по нещо скъпо, свидно.

Напразно гларуси над мен кръжат,
слънцето загребват със крила.
Неумолимо залезът настъпва,
угасва и последната искра.

В пясъка личат все още две следи
на жарко лято, пламнало във изгрев чист
и на южняка във лудешки бяг открил
най-прелестното кътче на земята.

Всички идват тук, поспрат и си отиват
подгонени от делници задъхани и суета.
След тях остават пристанът, вълните
до другия сезон да чакат в самота.

Пусто и студено ще ми бъде тук сама
на този бряг осиротял, без ласка.
Искам лятото да върна с любовта,
остани момче, и ти не тръгвай.