Вечен бяг
Лято пак си тук, на моя бряг
да лудуваш с пенести вълни.
Гониш вятъра във вечния му бяг,
заплиташ водорасли в мокрите коси.
Посрещам те на плажа с радост,
хвърлям шепа пясък в морето.
Вълни се гонят във захлас
и ме отнасят много надалеко.
Лято, пясък и море гальовно
ти си в ласките на сините вълни,
в мириса на морски водорасли
и на вино в хладни механи.
Ти си в погледа угаснал на соларя
седнал на трапезата след тежък труд.
Солени струйки, стичайки се бавно,
се превръщат в сол върху изпечения гръб.
Лято, чайки, топли слънчеви лъчи.
Огнен изгрев и живот, това си ти.
Влюбени момчета и момичета
в пясъка оставят своите следи.