Из "Въведение в маркучологията" – Увод

Designate a place outside the camp
where you can go to relieve yourself.
As part of your equipment have something
to dig with, and when you relieve yourself,
dig a hole and cover up your excrement.
Deuteronomy 23:12-13[1]

1. Предмет на маркучологията

В началото ще се опитаме да отговорим на следните въпроси: що е маркучология и какво е мястото на тази наука сред другите науки и в съвременното общество.

Според най-големия авторитет в тази област проф. Клиинботъм – доктор на маркучологическите науки – (Prof. Dr. D. Cleanbottom) – маркучологията най-общо е наука, изучаваща качествените и количествени закономерности, съпътстващи отделителните процеси в живия свят.

Науката маркучология е естествена наука. Предмет на нейните изследвания е обмяната на веществата при живите организми и проблемите които съпътствуват тази обмяна при човека.

Маркучологията като наука е сравнително млада, затова и интересът към нея е малък. Това се дължи на недоброто познаване на основите на науката и поради тези причини се отхвърля от някои научни институции, но както казахме това се дължи на некомпетентност, консерватизъм и бюрократизъм – явления, съпътствуващи неотклонно нашето съвременно ежедневие. Науката маркучология се занимава с проблеми, касаещи всички нас – от професорите до общите работници; от министрите до метачите и ваксаджиите по пътищата, т.е. тя е човекоориентирана. Погледнато от този аспект, трудно може да се определи мястото на тази наука сред другите науки. От гледна точка на предмета на изследване маркучологията е социална наука, т.е. тя се занимава с чисто човешки проблеми, които в общия случай могат да се разглеждат като проблеми, произтичащи от урбанизацията, но погледнато от физиологическата страна на процесите тази наука има своето място сред естествените науки. Тези най-общи разсъждения ни дават основание да разглеждаме маркучологията като фундаментална наука.

2. Исторически бележки

Проблемите, обект на науката маркучология се появяват заедно с първите наченки на класовото разделение на обществото, със зараждането на робовладелческата обществено икономическа формация. Това разбира се е напълно обяснимо – първобитният човек не е имал проблеми с мястото и начина на ходене по голяма нужда, както и с последствията, произтичащи от тази всекидневна операция. При робовладелческия строй, с развитието на културата вече се поставя въпросът за хигиената и на тялото като цяло, и в частност – начините за почистване на анусното отверстие след съответното изхождане. Разбира се, тогава въпросът е бил решаван съвсем стихийно, т.е. висшата класа е практикувала подмиване с вода, а плебеите и робите все още не са били осъзнали историческата необходимост на този процес.

През средните векове, наред с отричането на водата, бил отречен и този процес като неприличен, греховен и пр. Някои секти са практикували избърсване със съвсем подръчни средства като листа от дървета, непотребни парцали, кочани от царевица, камъни и др. за което са били жестоко преследвани от инквизицията.

Първите данни в литературата, говорещи за осъзнаване на необходимостта от научно разглеждане на този процес са намерени в книгата на Франсоа Рабле “Гаргантюа и Пантагрюел”.[2] Там виждаме подробно описани всички предмети, които потенциално могат да бъдат използвани за тази цел, като Рабле препоръчва за най-ефикасно почистването с гъска.[3] При по-внимателен анализ на този списък се вижда отсъствието на хартията измежду средствата, използувани за почистване на анусното отверстие.

С развитието на буржоазното общество, на хартията се дава приоритет измежду всички останали средства, практикувани за завършек на процедурата “изхождане по голяма нужда”.

В настоящия момент, като се изключат страните, изповядващи исляма, и някои туземски племена, във всички развити, развиващи и неразвиващи се страни хартията е първа и единствена необходимост за нормално изпълнение на големия отделителен процес.

3. Класификация

От гледна точка на историческото развитие маркучологията бележи три основни етапа:

– стихийна маркучология – маркучологията през робовладелческия строй до началото на XVII век;

– вулгарна маркучология – маркучологията от ХVI до началото на осемдесетте години на ХХ век – най-ярък представител – Франсоа Рабле (1493-1553);

– 3/4 цолова маркучология – това е съвременната маркучология, развита от проф. д-р Клиинботъм през осемдесетте години на нашия век. Това е и маркучологията, която ще бъде разгледана в настоящия труд. Произходът на названието “три четвърти цолова маркучология” ще бъде обяснено по-нататък.

4. Съвременни аспекти и проблеми в съвременната маркучология

Съвременната маркучология се развива в следните насоки:

Първо: Основни зависимости между начина на хранене и проблемите на ходене по голяма нужда;

Второ: Основни предпоставки за правилното протичане на глобалния процес;

Трето: Предварителни процедури;

Четвърто: Техника на изхождането;

Пето: Заключителна процедура.

Всеки от тези пет аспекта ще бъде разгледан поотделно в следващите глави. Тук ще споменем само глобалните проблеми на маркучологията, т.е. тези проблеми, които се явяват предпоставка за възникването и оформянето на маркучологията като фундаментална наука.

На първо място ще коментираме произхода на името на тази наука.

Както е известно, изхождането по голяма нужда винаги е било съпровождано с някои затруднения. Приносът на медицината се ограничава само до това, да даде определение за граничните случаи (запек и диярия), както и да излъчи своите предписания за евентуална профилактика против диарията Това обаче съвсем не решава проблемите на съвременното общество, което повече страда от запек. Според проф. Клиинботъм 78% от населението в развитите страни страда от различни форми на запек, 15% са с нормални функции в отделителната система и само 7% страдат периодично от форми на диария. Като се има предвид голямата амплитуда в процентното съотношение между хора, страдащи периодично от диария, и системно оплакващите се от запек, а също и факта, че медицината е разработила система от профилактики за предпазване и лекуване на различните форми на това стомашно-чревно разстройство (диария), науката маркучология набляга предимно на формите на запек.

Тук следва да направим едно малко уточнение. Според проф. Клиинботъм единственият критерий за констатация на тези аномалии е консистенцията на изпражнението или количественият показател – вискозитет. Изпражнения с вискозитет между 30 и 40 градуса по скалата на Клиинботъм-Mихов[4] могат да се приемат за нормални, тези с вискозитет под 30 клонят към диария, т.е. са редки, а над 40 – твърди. Границата, до която изпражненията могат да се отделят спонтанно е 80 единици по гореспоменатата скала. Над тази т.нар. “граница на спонтанност” за изхождане по голяма нужда е необходима външна намеса – клизма и пр.

Интерес от гледна точка на маркучологията представляват изпражненията с вискозитет, близък до границата на спонтанност. За да може процесът на изхождане да протече нормално, се препоръчва един древен йогийски похват, а именно дълбоко дишане и асаната “наули” (това ще бъде разгледано подробно по-нататък). Тук единственото затруднение идва от факта, че обикновено отходните места са с неприятен аромат. За да се избегне това затруднение се препоръчва методът на Mихов-Клиинботъм.[5] Този метод се основава на използването на маркуч, чийто край е изведен извън отходното място (нужника) а през другия край да се извършва йогийската операция. Оттам идва и самото название на науката – маркучология.

Задълбочените и прецизни проучвания на създателите на тази наука са стигнали до извода, че най-оптималният диаметър на маркуча, служещ за тази цел е 3/4 цола – оттам и наименованието на съвременната наука – три четвърти цолова маркучология.

Проблемите на съвременната маркучология са много. Някои от тях ще бъдат разгледани подробно в следващите глави на настоящия трактат. Тук само ще бъдат споменати основните задачи, които си поставя тази сравнително млада наука. Повтаряме отново: това са глобални проблеми, от чието разрешаване зависи бъдещето на човешката цивилизация.

Тази книга е първият опит да се популяризират постиженията на съвременната маркучология. Като съвсем млада наука тя не е лишена и от недостатъци. Авторът ще приеме с благодарност всички критични бележки и предложения, касаещи предмета на науката, основните теории и пътища за разрешаване на проблемите, както и забележки, свързани с оформянето на настоящото изложение, предвидено за учебник по маркучология.

Ето и основните етапи на развитие на съвременната маркучология:

– Основни зависимости между начина на живот, хранене и изхождане по голяма нужда.

– Основни свойства и характеристики на изпражненията – цвят, консистенция, аромат, форма, размери, твърдост, химични свойства и др.

– Основни изисквания за нормално протичане на отделителния процес – размери и форма на отходното място, поза и действия по време на процеса, концентрация на мисълта, честота на процеса и др.

– Завършителна процедура. Основни изисквания към завършителното помагало, техника на извършване, критерии за оптимално протичане на завършителния процес и др.

– Глобални проблеми – връзка между оптимално отделяне и дълголетие; редовно ходене по голяма нужда и здраве, респ. жизненост; проблемите на маркучологията в различните континенти, раси, обществено-икономически формации; маркучологията – предпоставки и необходимост за общественото развитие; съвършеното общество от гледна точка на маркучологията и др.

Ние, разбира се, не претендираме, че сме обхванали пълноценно всички аспекти на съвременната маркучология. Нашата основна цел е да дадем необходимите първоначални познания, азбуката, която е необходима за доброто осмисляне на проблемите на съвременната наука и като такава, считаме, че нашата книга ще бъде ценно помагало за всички, които проявяват интерес или смятат да се занимават с маркучология.

В заключение ще цитираме основната аксиома на маркучологията, формулирана от проф. д-р Клиинботъм:
Една нация, която не се изходи оптимално по голяма нужда няма обществено развитие, т.е. тя е загниваща нация.

Приложено към съвременните схващания за обществено развитие, в унисон с основния закон на социализма тази аксиома автоматично преминава в основен закон на маркучологията като получава следната формулировка:
Закон за все по-пълно задоволяване на непрекъснато нарастващите капризи по отделителните процеси на съвременното общество.

На този закон ще се базира изложението на настоящия трактат.

---------------

[1] Scripture taken from the HOLY BIBLE, NEW INTERNATIONAL VERSION, Copyright (C) 1973, 1978, 1984 by International Bible Society. Used by permition.

Да имаш също тъй място вън от стана дето да излизаш по нужда; и да имаш между оръжията си малка лопатка, та когато клекнеш вън, да се обърнеш и да изровиш с нея и да покриеш онова, което излиза из тебе. Второзаконие 23:12-13 (превод по РЕВИЗИРАНО ИЗДАНИЕ, София – Придворна печатница – 1924).

[2] Рабле, Фр., Гаргантюа и Пантагрюел, Т.І, “Народна култура”, С., 1982, стр.70-73.

[3] В приложение е цитирана глава ХІІІ от “Гаргантюа и Пантагрюел”, книга първа.

[4] Подробности за вискозитетната скала са изложени в: Cleanbottom, D., Fundamentals of classical hoselogy, John Willey and Sons, N.Y., 1992, pp.466-482; CleanBottom, D., D. Mihov, Mathematical Principles of the Fundamental Hoselogy, Cleanbottom Publishing House, Royal Society of Chemistry, Cambridge, UK, 1992, pp.338-362.

[5] Вж. Cleanbottom, D., Fundamentals of classical hoselogy, John Willey and Sons, N.Y., 1992, pp.56-63.

Денчо Михов, "Въведение в маркучологията", Бургас, 2010.