За Наталия и пътя

От “театъра на сенките” по стълба без перила, устремена нагоре, към небето, изминаваме ПЪТЯ, отреден за всеки един от нас. И не е важен маршрутът, както казва Наталия – лек или труден, важни са срещите ни по този път и следата, която оставяме след себе си.

Път нагоре, стръмен, каменист, кален, път, по който с всяка една стъпка знаеш, че не трябва да се отказваш и изранен от камъни, тръни и думи, да се хванеш за перилата и да стигнеш. Защото това е смисълът да бъдеш.

Роза МАКСИМОВА

---------------

Наталия Недялкова: Поезията трябва да провокира към размисъл, да намира отзвук и да кара душата да танцува.
(Интервю на Роза Максимова, в. “Компас”)

– Честита книга, Наталия! “Перила към небето” е втората ти самостоятелна книга. Откъде почерпи вдъхновение за това заглавие?

– Вероятно една от първите асоциации при прочита на заглавието за мнозина ще бъде незабравимата “Стълба към небето” на Led Zeppelin. И наистина, заглавието на стихосбирката не е случайно. То е един вид огромен реверанс към творчеството както на тази велика и епохална група, така и на още много имена на представители на прогресивния рок, чиито произведения не са само стойностна аристократична и елитарна музика, но преди всичко са философия, елегантна отпратка към митологията, древните знания, разказващи за вечния човешки стремеж към духовната трансформация.

– Какво се крие зад метафората “стълба към небето” – в твоя случай перила без стълба?

– Ако се съберат всички тълкувания на тази метафора, сигурно ще излезе едно многотомно издание по темата – от Стълбата на Иаков и символиката на древните зикурати до вълнуващите небесни пътешествия на героите на Ричард Бах, ненадминатите фантастични светове на Роджър Дийн, и какво ли още не. Метафора, преминаваща през прочита на различни епохи, религиозни и философски трактовки, литературни, музикални и художествени интерпретации. В случая в “Перила към небето” творбите са обединени около темата за Пътя на извисяването на човешкия дух и за онази сила, която ни дава опора дори когато изкачването по Стълбата към небето е стръмно, а самата тя е невидима. Всъщност това са онези Перила. Които винаги са до нас, но за да ги видим, е необходим вътрешният взор, а не илюзорният поглед, който показва единствено ограниченията.

– В новата стихосбирка видях промяна във формата на стиха, за разлика от първата, където почти всеки ред беше само от една дума. Тук има и доста кратки стихове, има стихове за светлината, за мрака, за сънищата и реални вълшебства... Какви послания отправяш, Наталия? Какво се промени от първата до втората ти книга?

– Преди всичко промяната е във формата на стиха и прецизирането на символиката и изразните средства. В книгата е включена и поема в проза. Като цяло обаче стихосбирката е продължение, доразвиване и преосмисляне на темите, разглеждани в първия поетичен сборник “В театъра на сенките”. Както вече споменах, един от основните символи е Пътят. Пътят, предначертан свише, следвайки който откриваш истинското си Аз и предназначението си. Криволичещият друм, по който търсим изгубеното време и митарстваме, мъчейки се да влезем два пъти в една и съща река. А основното послание е, че независимо от маршрута и времетраенето му, през това вълнуващо пътуване – нашия живот – ни очакват срещи с вечните теми за Доброто и Злото, Възвишеното и Низкото, Светлината и Мрака. И всеки eдин живот, всеки изминат път, всяка сътворена творба добавя нов, по своему красив и оригинален нюанс към непреходното сюжетно многообразие, с надеждата да остави своя, дори и малка, следа...

– Представяш една гледна точка на твоята лирическа героиня: Лесно е да се прехласваш/ пред цветната палитра./ По-трудно е да се научиш/ да мечтаеш в черно-бяло. Ти научи ли се да мечтаеш в черно-бяло? И не поставяш ли така рамки на мечтите?

– Изключително много се радвам, че точно това съвсем кратко стихотворение провокира този въпрос. Всъщност тук се крие едно от основните послания на книгата – да откриваме оригиналното и красивото дори и в най-тривиалните на пръв поглед и безцветни неща. Именно прецизното вглеждане в нюансите, светлосенките, в черно-белия контраст премахва шаблонната рамка на заученото и стереотипно възприемане на света около нас. Да, пъстротата и лъскавината зашеметяват, но не всичко, което блести, е злато.

– “От Небето/ до Земята –/ цяла стълба живот... Слизането/ понякога/ изисква/ повече/ сили”. Това ли е твоята философия за живота – да умеем да слизаме, да падаме и след това да ставаме? И важността на перилата... Те като че ли са по-важни?

– Основната философия е вечното движение, единството на противоположностите, Вселенският кръговрат. Перилата са изключително важни – те помагат да запазим равновесието и баланса.

– Какво е най-важно за теб в поезията?

– Да провокира към размисъл, да намира отзвук и да кара душата да танцува. Поезията създава нови реалности, какво по-добро и вълшебно от това?!

– За какво нямаш време?

– Да се чувствам отегчено.

– Кога пишеш – когато ти е много тежко на душата, или когато си щастлива?

– Когато слушам хубава музика.

– За какво мечтаеш, Наталия?

– В чисто творчески план за реализацията на преводачески проект – няколкоезична антология “Литературен Бургас”, която да представи творчеството на бургаски автори извън границите на страната. В Бургас има както изключително талантливи поети и белетристи, така и изключително талантливи и виртуозни преводачи. Мисля си, че ако творческите им усилия бъдат обединени, ще се получи нещо много добро, интересно и оригинално.

– Направи подарък на читателите на в. “Компас” – стихотворение от новата ти книга, например.

– С удоволствие!

Безвремие

За утре не оставяйте доброто.
Да бъде начаса е неговото време.
Спестените слова изгубват светлина
и вместо в дар красив, тя се превръща в бреме.

Макар че вечността поглъща преходни неща
и отброяването трансформира във безвремие.
Щом са в душата ви, изричайте добри слова
и въплъщавайте в дела добрите намерения.

--------------
Интервюто е публикувано във в. “Компас”.
---------------