През ухото на луната

Албена Попова е млада бургаска поетеса, чийто творчески път започва в ранните й ученически години, когато за първи път публикува свои творби в български литературни издания.

Нейното чувство за красота и хармония присъства не само в нейните лирични творби, но е и неизменна част от самата й същност като поет, художник и ... човек.

Изключително неподправено и авангардно звучат сентенциите на авторката за живота, хората, дори за самата нея:

“Коя съм аз? Една безкрайно дълга улица, заседнала между клепачите…
И пак от себе си отделно съществувам. Утре.”

Съвместно с други бургаски поети Албена Попова издава четири стихосбирки, като “През ухото на луната” е нейната първа самостоятелна книга, изцяло илюстрирана от самата нея.

Книгата съдържа над 30 стихотворения, някои от тях в акростих.

През ухото на Луната
промушвам
конеца на жадуваното.
Пришивам на
надеждата кръпките.

Събирам
Тишина
Рисувам
Ъгловати
Мисли
Не търся
Аналози
Тъгувам по
Измислици
Шокирам
Изтървани
Ноти
Анданте – абстракционато.