Верният път към една мечта

В навечерието на своят 70-годишнина, с напредването на възрастта, се поглеждам в огледалото и виждам бръчките и побелялата си коса. Смъртта е велик спасител. Отвежда те далеч от всичко. Никой от нас няма представа къде отива и в това се състои смисълът – да живееш пълноценно, но преди всичко духът ти да е силен и да вярваш в себе си. Изминалите ми години бяха като светкавици – светваха, изгасваха, предвещаваха буря. Самият ми живот беше буря. Всеки от нас знае колко боли от загубата на съпруг, с когото си живял 50 години. Празнотата и мъката са огромни, но аз не се изгубих, намерих себе си, събрах кураж, смелост и излязох от бездната на страданието. В живота не е важно как падаш, а как се изправяш на крака и продължаваш напред. Сега се чувствам по-мъдра и по-зряла.

Не проклинам съдбата си – нея Бог я отрежда. Дълго превземах стръмни пътища, остри завои, за да стигна до върха. Държа на морала, на скромността, уважавам и помагам, защото ако посееш добро, ще пожънеш същото.

Животът е труден, но колкото и да е тежък, аз търся доброто в него. Годините ме научиха на търпение и устойчивост. И в тъмнината има лъч на надежда, обещанието за светлина. Човек е щастлив с годините си, когато те са свързани с един достойно изживян живот и когато си оставил добра следа след себе си.

Тази година е моята година. Обещах си с празника на моя 70-годишен юбилей да направя някои неща, да изненадам мои близки и приятели, да издам стихосбирка и ето, че го направих.

Навърших 70. Посрещах ветровете без умора, достойно живях. Сега си пожелавам да имам сили да творя и да правя нови неща, да съм доволна от това, което създавам и от добре свършената работа.

Лично аз се вдъхновявам вечер, когато ме сграбчи тъмнината и самотата, става ми много тежко, ни има моменти, когато нищо не се получава. За страданието и болката в стихотворенията винаги се намира утешение – това е горивото на дните ми, зарежда ме с воля, цели, амбиции. Ако имаш какво да кажеш и знаеш как да го напишеш, трябва да имаш коректив и съм забелязала, че промяната става след като си загубил скъп човек или когато наближава старостта.

Събраното и подреденото в книгата остава следа след себе си. Добива смисъл и продължение на живота, за да се чувствам полезна, Това, което ме вдъхновява са интересни случки, спомени за бащината къща, (поклон към добрите ми родители), тъгата по загубения съпруг, носталгията по изминалата младост и приближаващата есен (старостта).

Аз следвам моя талант, който ме изпълва със смисъл да давам най-доброто от себе си. Никога не съм имала самочувствието на голям творец – аз съм само една капчица, но правя всичко от сърце и съм щастлива, когато моите мисли и чувства достигат до хората.

“Човек е богат със своя собствен дял, но не с това, което е взел, а с това, което е дал.”

Писаното е отговорност. Не винаги се получава, но когато се получи усещаш удовлетворение и си задаваш въпроса: “Господи, аз ли съм написала това стихотворение? В него има мъдрост, която преобръща човешката душа и доброто, което върша остава на тоя свят. Вдъхновението идва с времето, с мъката, тъгата за добрите хора, които ги няма, за обикновените неща от живота. Черпя сили от хората и знам, че не съм живяла напразно. Винаги съм искала с моите дела да изведа моите съграждани от сивото ежедневие. Давайки всичко от себе си, получавам обичта на хората от Созопол, които ми вярват и знаят, че аз също давам всичко от себе си.

След смъртта на съпруга си започнах да пиша стихове и тази дейност ме увлече. Така се трупаха стих след стих и си казах, че ако един ден тези писания останат на книга, значи съм постигнала една от своите мечти. Ето това вече е факт.

Когато се насочих към писането, към моите преживявания, наситени с много мъка и трудности, аз си зададох въпроса как ли моите съграждани биха посрещнали и преценили това, което правя. Нека ми простят това още неусъвършенствано мое дело. Самата аз започнах да чувствам вътрешна потребност да пиша поезия и мисля да продължа да търся верния път, чрез чувството, което блика от сърцето ми.

Стихотворенията ми са пропити с болка от действителността, на ако паднеш духом, значи си обречен, важно е да имаш сила на духа.

Животът е суров, то отчаянието е равно на душевна смърт. Аз успях да събудя вярата в себе си, да я осъзная и изживея правилно и това ме кара да продължавам да вървя напред и да творя.

За мен всички мои съграждани, приятели, роднини са достойни за уважение. Най-важно е да има обич, разбирателство, доброта между хората. Невъзможен би бил животът без красотата на човешките взаимоотношения, а семейството е мощният лост, гарант за дълъг и щастлив живот.

Вярвам, че след научените житейските уроци ще имам сили да продължа да правя неща, които ще оставят достойна следа след мен.

Авторката

-------------

Началото

Не съм поет неземен
и името ми не блести.
Аз просто съм човек и знай
животът ми е до смъртта.

Оставам семе за новатори
и чиста ми е съвестта.
голяма диря не оставям,
а само от душата стих.

Началото на път поставям,
по който тръгвам плахо аз.

Докато на този свят живея,
деня, нощта и всеки час,
с желание и радост аз ще пиша,
защото българка съм аз.

-------------