Студено е

Студено е

Снегът вали, бездомен вихър плаче,
студено, ветровито е навън,
а сенките загадъчни на здрача
започва моят тежък ден.

Да, зная, зная, че си далече,
не се завърна този ден,
но както всяка друга вечер
духът ми е към тебе устремен.

Край печката при мене е студено,
отблясъци пълзят по белите стени,
а в този час за топла среща
ела при мен, до мен бъди.

И взирам се във тъмнината
и с поглед търся твоя мил портрет,
ти бавно слизаш от стената
и правиш крачка-две напред.

Здравей, добре дошъл, любими,
ела до печката, седни,
че тази люта мразовита зима
ти доста си измръзнал, нали?

Разбира се, че после ще говорим,
разбира се, сега ще помълчим,
че клепките се слепват от умора
и май добре е да поспим.

Снегът вали, бездомен вихър плаче,
прииждат бавно нощните тъми
и те поглъщат сенките на здрача,
а ние с тебе пак ще сме сами!