Бедният рибар

Бедният рибар

До малката кръчмичка, край кея
морето заспало, спокойно бучи,
а в чашата своя и виното в нея
морякът удавник вперил очи.

Вълните го викат, но късно е вече
ръцете са слаби за двете весла,
а бурната младост е толкоз далече,
че сякаш никога не е била.

Отдавна изгнила е лодката малка,
отдавна го няма и момъкът млад,
жена му го чака отдавна,
а той я очаква в другия свят.

Но обич далечна в сърцето му стене,
сълза се провира сред бръчки безброй,
за несрещнатата морска сирена,
за която все още мечтай.