Вероника Лазарова в откровено интервю за своята стихосбирка “Завивам се с море”

Вероника Лазарова: Повярвайте в чудесата, за да Ви се случат!
(Интервю на Вероника Павлова, публ. в “ Colours Of Life “)

– Здравейте, мила Вероника и благодаря, че приехте поканата ни за представянето на стихосбирката ви – “Завивам се с море”. Бихте ли ни разказали малко повече за себе си, за да запознаем читателите с вас и вашето творчество?

– Аз също Ви благодаря за интереса, който проявихте към моята поетична книга “Завивам се с море”. Изненадахте ме приятно. Когато нямаш очаквания се случва неочакваното. Ще Ви разкажа моята история – макар и странна.. Живея и работя в красивия, морски град Бургас. По образование съм електроинженер, с квалификация по реклама и маркетинг. Стопроцентова жена съм, но никога не крия възрастта си. Родена съм на 08 септември 1964 г. Вече навърших петдесет и три години, но душата ми се чувства на седемнадесет.

Определям се като една непоправима романтичка и идеалистка, която вярва в чудеса. Обожавам остроумния хумор и много обичам да се смея, но по-често съм тъжна. Завладяна съм от хаоса, който всъщност ражда реда във Вселената. С две думи – доста противоречива.

“Завивам се с море” (2017 г.) е заглавието на моята дебютна, поетична книга, в която съм включила близо двеста стихотворения. Всеки поетичен цикъл от книгата се явява като една малка, своеобразна стихосбирка. Средствата за издаването бяха събрани чрез изкупуването на тиража “на зелено”, благодарение на участието ми в “Мечта за книга” – онлайн платформата на “Български издател” – София.

Щастлива съм, че толкова много светли хора откликнаха и закупиха книгата ми, преди отпечатването. Повечето от тях бяха чели стиховете ми в личния ми профил, във Фейсбук. Затова ми повярваха и пожелаха да притежават книгата. Моят проект в платформата “Мечта за книга” беше обявен като най-успешен към момента на кампанията ми. Книгата ми бе отпечатана под номер 11 – ангелско число. След моето участие, много автори повярваха на “Мечта за книга” и имаше бум на подадени и успешно реализирани проекти. Това определено ме зарадва.

Странно е когато те поздравяват наистина известни и успели хора, а други, от които си жадувал поздрав – мълчат. Тези първите затова са велики – защото могат да се зарадват на успеха на човек, когото дори не познават.

– От колко време се занимавате с поезия и защо решихте да се отдадете именно на литературното творчество?

– Пиша от есента на 2015 г. За миг не ми е минавала мисъл да се отдам на литературно творчество. То се отдаде на мен. През по-голямата част от живота ми, не съм имала нито дарба, нито заложби да пиша в рими. Преди възприемах поетите като богоизбрани и винаги съм смятала, че задължително се раждат с този талант.

При мен стана чудо! Случва се обикновено, след като сме преживели духовно изпитание. През 2009 г. влязох в труден период. В рамките на една година, първо загубих работата си, а впоследствие мъжа, с когото бяхме слели съдбите си, издъхна в ръцете ми, покосен от най-коварната болест. След като голямата ми любов премина в отвъдното, чудесата дойдоха на помощ. Докоснах се до мистичното общуване с енергията, която е навсякъде около нас, а след това, в един есенен ден на 2015 г., бях докосната от вдъхновението. Започнах да пиша спонтанно, неконтролируемо и по всяко време. Случи се изведнъж, неочаквано и доста шокиращо за мен самата. Мислите и римите идват неканени и ако не ги запиша, отлитат безвъзвратно.

... Не зная как е с другите поети.
Дали със часове подбират рими?
При мен наскоро случи се вълшебство,
дойдоха римите от светове незрими...

Докато сме деца, вярваме безусловно в чудесата. После ставаме скептици и накрая отново идва момент в живота, в който разбираме, че чудесата наистина съществуват. Откриваме, че можем да правим неща, за които дори не сме подозирали. Но докато настъпи моментът, ключът за подсъзнанието ни се пази от наша сродна душа, която трябва да разпознаем по пътя си.

– В днешно време е ясно, че все по-малко хора четат, особено от младежта. Според вас, какво трябва да се направи, за да се засили повече интереса на младите и хората към литературата?

– Никога не съм вярвала на подобно твърдение и винаги съм го възприемала като клише, което по-старото поколение твърди за по-младото, откакто свят светува. Винаги е имало хора, които обичат да четат и такива, които не обичат. Разбира се, че технологиите се развиват и съвсем естествено е младите да предпочитат електронния вариант на медиите и книгите. Но винаги ще има млади хора със “стари душй”, които обичат мириса на хартия и шума от прелистването на страниците.

– Освен, че сме адашки, за което се радвам на щастливото съвпадение, наскоро имах радостта да прочета вашата стихосбирка – “Завивам се с море”. Какво точно ви вдъхнови за нейното създаване?

– Вярвам, че няма нищо случайно във Вселената и това щастливо съвпадение на имената ни, сигурно също не е случайно. Наскоро отбелязахме най-цветния празник – Цветница и най-светлия празник – Великден. И двете носим името на цвете, което цъфти по Великден.

... Veronica се ражда по Великден,
венец плете за гиздава мома.
На Цветница, в букет от нежност,
на именици подарява синева...

Стиховете, събрани в моята поетична книга “Завивам се с море” са вдъхновени от любовта, във всичките й измерения – духовна и обсебваща, майчина и божествена. Те са написани от душата на жена, живяла половин век и натрупала в себе си много любов, тъга и мъдрост – моята душа.

Избрах за заглавие на поетичната ми книга “Завивам се с море”. Това всъщност е заглавието на едно от моите стихотворения, писано по мотиви от най-любимата ми приказка “Малката Русалка” от Ханс Кристиан Андерсен. Най-красивата и най-тъжна приказка, която съм чела – за саможертвата в името на любовта. Стихотворението е вдъхновено от изображение, на което попаднах в нета и което, с моите скромни познания по Фотошоп превърнах в колаж и корица на моята поетична книга.

Мога да кажа, че точно този колаж предопредели раждането на моята “първа рожба”, даде й име и я облече в дрешка с цвета на морето. Т.е., това изображение ме вдъхнови за написването на стихотворението “Завивам се с море”, даде заглавието на книгата и визията на корицата. Стихотворението е много дълго – като приказката, но ето съкратения вариант:

Завивам се с море

Лежа на пясъка златист и слушам,
мелодията странна във рапана.
Завивам се с море и се отпускам,
заспивам сред вълни и морска пяна.

Русалка съм, но земен мъж обичам.
На обичта и любовта му се надявам,
да ме превърнат в земното момиче.
Ако се влюби в мен, завинаги оставам.

Завивам се с море, но в миг вълната се отдръпва
и само морска пяна на брега остава...
Прибоят ме зове. Русалка пее, някъде се скита...,
а дъщеря на въздуха завинаги отлита.

Посветих тази книга на този, който отключи римите в ритъма на сърцето ми.

– Какво бихте искала да остане в сърцата и умовете на хората, след като прочетат стихосбирката? Какво е вашето послание, което искате да оставите към читателите?

– Най-често надписвам книгата с посланието: “Повярвайте в чудесата, за да Ви се случат!”

Ние създаваме света около нас със своите мисли и чувства. Силата на мисълта е съзидателна. Затова вдишвайте и издишвайте доброта. Любов да тече по вените Ви и да изпълва сърцата Ви. Научете се да прощавате! Ще перифразирам една мисъл на Марк Твен, която използвам като мото в предговора на книгата: Като цветята – дарявайте с аромата си тези, които Ви настъпят. Така ще заслужим красивия свят, в който искаме да живеем.

С аромат дарява стъпкано цвете,
защото знае как да прощава.
Тихо се моля на ветровете
за живи цветя, за незабрава...

Вярвам, че стихотворенията, събрани в тази книга ще докоснат крехките, но силни жени, които се изправят след житейски битки и уверено продължават по пътя си, малко по-смирени и по-светли. Наричам “светли хора” тези, които вибрират на честотата на любовта. Те вярват в чудеса, летят на крилете на мисълта, романтици са и могат да обичат с цялата си душа. Написах книгата за тези, които са благословени с интуиция и емпатия, и виждат написаното между редовете. Посланията ще достигнат лесно до светлите хора, които вече разпознавам безпогрешно. Отличават се от другите със своята искреност и пазят детето в себе си.

– Имате ли си любими писатели или поети, и кои са те? Защо са ви любими?

– По-скоро имам любими творби. Може да Ви се стори странно, но настолна книга ми е “Малкият принц” на Антоан дьо Сент-Екзюпери. Това не е детска книга, а приказка за възрастни, изпълнена с философски прозрения. За всяка мисъл, която прочитам в тази малка книжка, имам усещането, че е излязла от моята душа. Това е много странно изживяване.

“Най-същественото е невидимо за очите”.

Като любими автори не мога да не спомена имената на безсмъртните творци: Елисавета Багряна, Дамян Дамянов, Евтим Евтимов, Валери Петров, Христо Фотев и морското момиче, останало завинаги на седемнадесет – Петя Дубарова... Искам да спомена имена от съвременната българска поезия, чиито творби много ме вълнуват. Това са: Ивайло Балабанов, Ивайло Диманов, Мира Дойчинова (irini), Радосвета Аврамова (Caribiana), Ивелина Цветкова. Обичам стиховете и на Мадлен Алгафари. Защо са ми любими автори? Защото душйте ни са еднакви – скроени са от стихове, в които се преоткривам.

– Черпите ли бази за сравнение от тяхното творчество с вашето?

– На този въпрос моята душа вече е отговорила със стих:

Не бих желала с никого да се сравнявам,
но искам себе си в живота да надскоча.
Над хорска злоба, завист, безразличие,
да полетя, макар и с пръсти да ме сочат...

Това е първият куплет на стихотворението “Към себе си вървя”. То даде и заглавие на поетичния цикъл, включващ стихотворения на философска тема. Не можем да сравняваме една уникалност с друга.

Всички ние използваме едни и същи думи, но ги подреждаме по уникален начин. Представете си пръснати, разноцветни мъниста, които трябва да нанижем в огърлица. Мънистата са едни и същи, но всеки от нас ще ги подреди по различен начин. Така е и при стиховете. Думите са еднакви, но всеки един творец ги подрежда различно и се получава уникален стил. Разбира се, някои творци са не само уникални, но и гениални. Затова те остават във времето.

– Какво е за вас поезията и какво ви вдъхновява да пишете?

– Поезията за мен е изповед пред самия себе си. Когато я направиш публично достояние, тя се превръща в твоята изповед пред читателите. Поезията е самота и се пише, и чете в самота. Стиховете ми са вдъхновени от любовта, която стои на пиедестал в живота ми. Бургас е моят град, а морето – моето вдъхновение, моето безвремие, моето вълнение, моето огледало, в което се оглеждат очите ми. Душата пише, когато нещо й липсва или когато нещо й е в повече. Т.е. човекът пише, когато не е балансиран, не е в равновесие. Или е прекалено тъжен, или е в прекалена еуфория. Тогава Музата идва на помощ, за да извади от него демоните и ангелите, които явно са влезли в спор и отново да заживее в хармония. Затова има активни и неактивни периоди на вдъхновение, в живота на всеки автор.

– Имате ли си любимо стихотворение-фаворит от вашата стихосбирка, което би се харесало на читателите и кое е то?

– Не бих казала, че имам стихотворение-фаворит. “Завивам се с море” е моята дебютна книга, но както виждате книгата е доста обемиста за стихосбирка. Тя включва малко над 190 стихотворения, а това е около 80 % от всичко, което съм написала в рими. Писани са от края на 2015 г. до средата на 2017 г. и са класифицирани в поетични цикли, които носят заглавието на първото стихотворение от цикъла: “Дъх на лято”, “В теб заспивам”, “Сбъднатост”, “За да съм щастлива”, “Любов от светлина”, “Жена на петдесет”, “Сага за две души”, “Към себе си вървя”, “Синята порта”, “Детска рисунка”, “Приказка за любовта”, “След празника”, “Вдъхновение”. Заглавията говорят сами за съдържанието и всеки читател може да намери нещо за себе си в книгата. Стихотворенията във всеки цикъл следват сюжетна линия. Затова препоръчвам на тези, които вече закупиха поетичната книга, както и на тези които ще я купят, да я прочетат последователно, като роман, защото тя разказва история.

Трудно ми е да посоча едно стихотворение за фаворит. Обичам всички мои стихове като рожби. Разбира се, че някои са по-красиви, а други са по-умни. Трети не са нито красиви, нито умни, но носят в себе си добро послание. На гърба на корицата може да прочетете моята поетична визитка, която описва романтичната ми душа в два куплета. Това е стихотворението “За да съм щастлива”.

Ако трябва да посоча само едно стихотворение, нека бъде “Сбъднатост”, което е за перфектната любов – физическа и духовна, слети в едно:

Сбъднатост

Докосваме се с красотата на душите си.
В прегръдка страстна пламъците парят.
И щом ръката ти вплете във мойта пръсти,
телата ни на свой език отново проговарят.

Душите тихо се прегръщат със телата ни,
страстта, неземна музика от стонове излива.
А в ъгъла стоят захвърлени крилата ни...
Дори без тях, мигът от сбъднатост прелива.

Телата в ритъм се извиват като нотите,
танцуващи изящно, в такт, по петолиние.
Душите ни ликуват, следва многоточие...
а после бавно страстите заспиват.

– Какъв съвет бихте дала на младите автори, които тепърва навлизат като литературни творци и все още се колебаят в уменията си или в това да издадат книга. Има ли някаква “универсална рецепта” за това, как да се превърнеш в успешен автор?

– Благодаря за доверието, но се притеснявам, че не съм точният човек, който може да даде професионален съвет на младите автори. Позволете ми да се пошегувам. Аз също съм “млад” автор. Пиша само от преди две години и половина, въпреки физическата ми възраст.

Все пак ще се опитам да дам съвет на младите автори, на база опита, който придобих. Всеизвестна истина е, че “не трябва да имаме големи очаквания, за да нямаме големи разочарования”.

Ще споделя моята философия: Авторът не трябва да търси мнението на другите, а да има реална самооценка за себе си. Сам да определи стъпалото, на което стои спрямо другите, които творят. Да признае, че има много стъпала над него. Критериите са различни – според човешкото ниво на развитие на всеки индивид. Всичко друго е Его, с което трябва да се разделим. Ако авторът поиска мнение – могат лицемерно да му пришият криле или грубо да ги отрежат, осакатявайки психиката му. Затова да бъдем реалисти и здраво да стъпваме по земята, въпреки че сме “от рода на хвърчащите хора”.

Дали има “универсална рецепта”? Има: Вдъхновение, труд, упоритост, всеотдайност и да добавим още: много безсънни нощи... А какво значи да се превърнеш в успешен автор? Да станеш известен или да спечелиш пари от книгата си. По-вероятно е първото. Ако все още има някой, който вярва, че от писане на поезия и проза, авторът може да печели пари, нека да се раздели с илюзията си. Пишещите хора в България са хиляди. Авторът е щастлив, когато се докосне до хартиеното издание на книгата си и когато не е на загуба.

Лично аз разделям поезията на два вида – поезия написана от ума и поезия написана от душата. С първата могат да се печелят литературни конкурси и награди (дори парични), но втората се помни от хората. Идеалният вариант е, когато двата вида са съчетани. За мен успешен автор е този, който е успял да докосне поне една човешка душа̀. Всичко друго е Его.

– Бихме ли могли да очакваме нови неща от вашето творчество и ако да, ще загатнете ли на нашите читатели малко за тях?

– Поетичната ми книга “Завивам се с море” излезе от печат само преди половин година. Твърде скоро. Всички ангажименти, свързани с проекта и реализацията му, отклониха вниманието ми в друга посока. В момента не съм в активен, творчески период. Забелязах, че пиша само по едно стихотворение на месец. Тъй като книгата “Завивам се с море” е много обемиста (около 250 стр.), през ума ми е минавала мисъл, че в бъдеще може някои от поетичните цикли да бъдат издадени като отделни стихосбирки, като се добавят и нови творби към тях.

За сега пожелавам на Вас, на читателите, на приятелите, на семейството и на себе си – здраве. Другото ако е писано – ще стане... Благодаря Ви от сърце за вниманието, с което ме удостоихте! Пожелавам Ви успехи в личен и творчески план! Сбъдвайте копнежите!

--------------
Интервюто е публикувано в “Colours Of Life”.
---------------