Вярата
Седеше дълго скулпторът замислен,
И гледаше във камъка гранитен!
Идеята в представите неясна,
Не искаше в мъглата да изгасне!
Когато ГЛЕДАШЕ към Канарата,
излезе образът от синевата!
Картина ясна в себе си видя,
и образът в гранита оживя!
Длето и чук в ръцете бързо грабна,
и ден след ден картината избрана,
превърна в образ, що душа желае,
и без да знае, що е да се колебае!
Така и вярата ни ще работи,
кога сме точно в нашите Голготи!
И нека ВЗОРЪТ ни е в КАНАРАТА!
Картина с вяра имаш ли в главата?
И образ на победа ли живее?
О, нека с чук, с длето и с радост сее!
Тогава образът във теб тотално,
ще стане истина за теб РЕАЛНО!
И както скулпторът със канарата,
изваял образ само от мечтата,
така и твоята картина с вяра,
врати, затворени пред теб отваря!