Свобода

Свобода

Навън бе зима мразовита
със сняг бе цялата земя покрита!
В балкона, вън бе кацнало врабче,
с замръзнало на парапета му краче!
Опитваше се то да отлети,
и пак притихваше, като че спи!
Ръка протегна се към него,
И стопли птиченцето клето!
Ръката се отвори и веднага,
Запърха със крилца, избяга!
Усетило на свободата радостта,
изчезна в белотата на снега!
В живота бавно случва се така,
Изпада някой във порок-беда!
Опитваш сам веригите си да строшиш
защото знаеш, че живота си рушиш!
Опитваш всичко и тогава,
Надеждичка една за теб остава!
Завикай със сърцето си към Бога!
Не ми излизай със това “Не мога!”
Обречен на измръзване си от порока,
сега си избери ти правата посока!
Покай се и от Бога искай прошка,
да сложи бързо на тормоза-точка!
Така с врабчето, литнало в простора,
не ще да имаш страх и нито пък умора!
А къпеш се във радостта на свободата,
о, да, признателност е твоята отплата!