Дарба

Дарба

Дарбата ми тъй невзрачна
не съдете моля строго!
Със перото съм прозрачна,
и да пиша искам много!
Дарът ми остана си заровен,
и казах на сърцето да мълчи!
Както лист от вятъра отронен,
сълзи тихо почна да рони.
Убедих го, че не мога
талантливо аз да пиша.
Само с вярата ми в Бога,
Тъй сърцето ми ще диша!
Словото храна ми е богата,
и ме радва, назидава!
удоволствие е за душата,
Слънцето защото я огрява!
Стихче аз прочетох талантливо,
огънчето мигом се запали!
Римите побягнаха игриво,
и не бяха веч заспали!
Взех писалката и ето,
изворът потече в рими.
В ритъм затуптя сърцето,
със ридания неудържими!
Че с перото пак ще мога,
да погаля нечие сърце!
Някому да кажа аз за Бога,
да протегне двете си ръце!
Той ще го прегърне нежно,
и във бурите ще го теши!
Всичко в Него е надеждно,
и за Бога, той да се реши!