С криле на птица

С криле на птица

Птица съм, птица с криле сломени,
а пред мен – посока и далечното небе.
Но как да литна като в мене
болката вериги ми кове.
Какво съм всъщност щом нямам рамо?
Без свободата си се съмнявам, че
от лястовица волна, бяла
ще се превърна в плахо врабче.
Как ще мога да живея
и колко дълго – без криле?
Как аз сили ще намеря
оттук завинаги да отлетя?
Минава време, а аз сивея,
няма нежност вътре в мен.
С празен поглед, вече не живея,
духът ми волен е сразен.
Сама, изоставена и безнадеждна,
подтисната от минало и страх.
Какво и как направих грешно,
че точно тук се озовах?
Наивно гледах на живота,
но никога не вярвах, че сама
в един мой кратък полет
ще падна ниско в пропастта.
На ум крещя, а гласно шепна:
„не искам да оставам тук!”.
Не виждам път, ни светло нещо,
вървя безсмислено в кръг.
За помощ моля в молитва:
„Господи, върни ми моите криле,
дай ми сили да отлитна
и никога повече да не сгреша!”.
Плачейки сама и съкрушена,
останала с вяра, скръстила ръце...
любов получих – благословена,
а с нея също – своите криле!