За поетичната книга на Христина Стоева “Музата ми се пробуди”

Цяла вселена

По време на разговор с Христина Димитрова Стоева – известна журналистка, публицистка и писателка, който проведохме в навечерието на Коледните и Пред-новогодишните празници за 2018 г., тя ми каза, че ми е изпратила нейна стихосбирка. До момента бях чел с голям интерес не малка част от художествените й и научни, исторически, публицистични и други книги, които бяха в проза. Те всеки път ме впечатляваха изключително много със способността й да подбира важни за разглеждане проблеми. Възхищавах се на образцовия й език и стил, както и на неимоверната й способност да държи читателя непрекъснато в плен, водейки го умело от тема на тема. И само в отделни случаи срещах единични нейни стихотворения. А ето сега ми пише да очаквам цяла стихосбирка! Изгарях от нетърпение да я получа. То пък пратката да вземе да се забави няколко дни!

Когато я получих, ахнах от изумление. Заглавието на стихосбирката беше “Музата ми се пробуди”. Та как може да става дума, че Музата й се е пробудила?!

Спомням си, че от всяка дума, разказ или каквото и друго, което беше написала до момента, винаги бликаше поетично чувство. Защитаваше или оспорваше някоя теза, възхищаваше ли се от достойни лица и колективи или пък беше несъгласна с тях, винаги правеше това не формално и безизразно, а с искрено и дълбоко чувство, със страст. А ето, че през това време поетичната й Муза била “спала” и сега се “пробудила”!

Не, поетичната й Муза всякога е била будна, но се е отнасяла с разбиране и уважение към досегашните й предпочитания, отдадени на прозата и търпеливо и с увереност е изчакала да дойде Нейното време. И то наистина е дошло – изведнъж, неочаквано, обсебващо я. И тя се отдава на Музата си от сърце и с голяма радост и щастие.

Започнах да чета стихосбирката с голямо нетърпение. Още от първите й страници рукнаха от нея като отприщен поток възвишени думи, чувства и признания, които знаех, че съществуват и бях срещал непрекъснато в досегашните й книги, но този път те са казани по един много по-убедителен, категоричен, бих казал-вълшебен начин.

Христина Стоева споделя с вълнение, че тези възвишени мисли не й позволяват да заспи, докато не стане и да ги запише! Заспала ли е – будят я от сън. Отново и отново, много нощи и дни. Но тя нито за момент не се сърди, не негодува. Напротив – щастлива е да се “подчини” на поетичната си Муза, която фактически е самата тя. Откровените и съкровени думи, които я вълнуват, са посветени на многолетната й голяма, несекваща нито за момент любов към нейния съпруг, на неговата всеотдайна и безпределна любов към нея. На не по-малката им любов към прекрасните им деца, внуци и правнуци, които ги даряват от своя страна също с безмерна любов и признателност. Също – към предците им, многобройните приятели и приятелки. Към обичания й и с нищо несравним и незаменим град Варна. За съкровената й обич към Родината. И много доброта й доброжелателност към всички хора по света. Да има мир, да няма страдащи. Всички да се разбират и обичат. Да си помагат, да си прощават. Сега и завинаги. Щастие и любов да грее в душите и сърцата на всички хора по света.

Чета сбирката уж на един дъх, а се задъхвам, отново и отново. От време на време си налагам воля да преустановя за момент четенето, да си поема дъх и да се опитам да си представя прочетеното, да го видя оживяло, да го почувствам като реалност, осъществено. И ме обзема щастие, навярно каквото Христина Стоева непрекъснато е изпитвала, когато е записвала бликащите й спонтанно от сърцето стихове.

В мен се ражда неподвластно голямо желание да охарактеризирам бликащата от сърцето и душата на авторката написана стихосбирка. Изведнъж възкликвам! Ами да, как не се сетих веднага! Стихосбирката е една ЦЯЛА ВСЕЛАНА. Но нали съм чел или чул да казват, че “ВСЕКИ ЧОВЕК Е ЕДНА ВСЕЛЕНА”. А защо това да не се отнася и за стихосбирка на Христина Стоева, рожба на нейната поетична Муза. В необятния Космос има безброй вселени, системи, планети и какви ли не други непознати светове, защо да няма и една поетична вселена!

В настоящата книжка авторката споделя решението си да напише и цикъл стихове със заглавие “С ПРИЯТЕЛИТЕ В СЪРЦАТА”. Пожелавам на Бог (който е в душата и сърцето й) да й даде време и сили да успее, а талант, воля и желание тя има в изобилие.

* * *

Уважаема Христина, вярна приятелко, пиша тези редове преди обяд на 31.12.2017 г., които синът ми ще ти изпрати по имейла на 02.01. 2018 г. с най-искрени доброжелания по случай Новата година и по-малко здравословни проблеми, повече радост на теб и Илия. От мен и съпругата ми Ценка.

Благодаря много, изключително много и за това, че ме наричаш верен приятел.

Герго

---------