Скрити извори

Когато оставяш диря след себе си, значи не си живял напразно!

Излезе от печат първият сборник стихове, обединил чувствата и духовния мир на поетите от Община Средец (Бургаска област). В него е представена частица от дългогодишния труд на 29 автори.

“Скрити извори” отваря врата за всички почитатели на поезията, отразили силата, спокойствието и автентичността на Странджа. В тази първа антология присъстват утвърдените имена на Янаки Петров, Михаил Григоров, Димитър Костадинов, Мария Агликина, Димитър Кичев и Стоян Харалампиев. Те са стожерите, по чийто стъпки тръгват и новите автори.

Книгата съдържа над 80 стихотворения. Издадена по инициатива на Народно читалище “Пробуда”, гр. Средец.

РАЗМИСЪЛ

Погледнал ли си ужаса с очите
в окото на една сърна умираща,
за да се роди човекът в тебе?
Спал ли си на ръжен сноп в стърнище,
под свода синкав на небе вздрачено,
на хляба чер кората да цениш?
Пил ли си поне веднъж при изгрев
сребърните капки на росата,
да имаш право други да виниш?
Не сбърка ли едно добро да сториш
на чужди грях цената да платиш?
Изгреба ли с ръце кайнак в Балкана
за да текне ручей бистроок.
Пълзял ли си по урвите, където
един горун разлистен и висок
поел е пътя направо към небето?
От кривите зъби на клеветата
избил ли си поне един с юмрук,
мой събрат да бъдеш в правотата?
Блъска ли глава в кована броня
от презимие на три големи аса,
за да бъдеш в кръвната ми група,
като мъж от родната ми класа.
Не късаш ли писмата с дребни клюки
изпратени до тебе без подател.
Или летиш по друга траектория
от взривове сърдечни защитена …
от ракове, инсулти и склероза,
като фронтовак прекарал
цялата война в обоза.

Димитър Кичев