Телеграфистът...

Телеграфистът...

На П. К. Яворов

1.
Полюшват
уморени
криле
ветрените
мелници
край Анхиало.
Като
стражи наредени
посрещат
и изпращат те
от тъмно
до бяло
дъщери
и синове,
и гости
на Анхиало...
А
привечер
очакват вятъра
откъм
морето
да се появи,
за да мелят
мелниците
стари
зърното хлебно
до зори
с
думите
на
побелелите
мливари...

2.
На
хоризонта чист
в
притихналото утро,
блестят
под слънцето
екзотични
катедрали
с
върхове от сол
и вятър...
С копия
пронизват те
небето синьо
и
плаче въздухът
прозрачен
със сълзи солени
над
смълчани брегове,
нас
избистрени лозя
и
заливи митични...

3.
А
вечер
под куполи
строги
на безименни
солни пирамиди
се стича
в
пазвите им топли
горчива
луга,
с дъх
на черноморски
риби...
И
в това
последно лято
на века,
с привкус
на младо вино,
едреят
в
ниското небе
звезди
над
заспалите
край огъня
рибари,
прегърнали
в
съня си
своите жени...
Копита
конски
звънят
като камбани
край
ветрените мелници,
които
с криле прибрани,
посрещат една
потънала в прах карета...
От
нея слиза
мургав мъж,
под ръка
с музата Ерато...
В
този миг към юг
отлита
поредно
птиче ято...

4.
Зад
перденца скрити,
наблюдаваха го
анхиалските
жени...
И
въздишаха
по него трайно
под
високите звезди...
И
солари,
и
рибари
цъкаха
след него
със език.
И
после
питаха се
мълчаливо,
какво го
тегли
към морето
това момче
с тъмен лик,
дошло отскоро
в
градчето
край залива
красив?!...
С
усмивка
тъжна,
присядаше
понякога
при тях
с
чаша вино
край кипналия
огън
на самия
морски бряг.
А
горе
над скалите
в
къщата
под звезден прах
тръпнеше Елфина...

5.
Почуква
с пръсти
по морзовия
апарат,
ту в ямб,
ту в хорей,
телеграфистът
млад.
Ритмично
думите реди,
Крачолов Пейо
от Чирпан.
Тире-точка,
тире-точка,
телеграфистът
пее
на езика
ням...
След
тежкия
работен ден
вървеше
по брега,
изтънчен,
блед
и уморен.
И
присядаше
на скалите,
обгърнат
от залязващия
ден,
с
поглед,
потънал
в цветовете
на морето,
мълчалив
и строг.
Обзет
от странния език
на тези
раздвижени води
от ветровете,
идваше внезапно
очакваният
стих...

6.
Ту в ямб,
ту в хорей,
погълнат
от небесна
тишина,
сърцето
на поета
пее
и
стаята трепти
от светлина...
Крадливо
през прозорчето
наднича
загадъчна луна
и
чува се наблизо
мандолина...
Под
прозореца
пробягва
сянка на жена,
миг след туй
устните
шептят:
Обичам те,
Елфина!

7.
– Аз съм
Нонка Чипева! –
изрече тихо
една девойка.
– Зная! – ти си тая,
която зърнах
пред мраморната
катедрала...
– Тук съм
за една година.
Уча
анхиалските деца.
– Аз съм
Пейо!
Лекувам край морето...
мойта самота...
Без думи
тръгнаха
надолу
по брега
към
ветрените
мелници.
На
пръсти
слизаше
нощта.
Очакваха ги
празници
и делници
в прегръдките
на любовта...

8.
В
нощи
призрачни,
солени,
бързат
стъпки
към брега...
Зов
на влюбени
сирени,
мами скръбна
самота.
Шепот
край скалите
глъхне...
Под
прозореца
жена мълчи.
От
любов
душата съхне,
светят
в мрака
две очи...
Лик
до лампата
надвесен,
с поглед
в Библията
взрян.
Грабва го
небесна песен,
литнала
от Соломоновия
храм...

9.
Сам избра
съдбата
на поета,
знак
всемирен
и
печат печален...
Тръгна
с Делчевата чета,
в
скръб потъна
след
изстрела фатален...

10.
Отрони се
сълза солена
на скалата.
Плъзна се
по хълбокаѝ сив.
Изстена
от любов
вълната
и
в миг
изплува
образ тих...
И стъпки,
и стъпки
по брега,
обрасли
с мъх,
невидими
почти...
Мистична
някаква жена,
върви
по пенести
вълни...
Ръце
протяга
да погали
лик,
надвесен
над брега...
В
очите ѝ
горят пожари
и дълго
търси
във нощта
своята звезда.
А
те са тук
двамата стояли,
на
този бряг,
при
това море...
И
пак са тук,
и
времето са спряли,
завинаги
под същото
небе:
Елфина,
Нонка,
Калиопа,
жени
с фатални
имена...
Бъбрива
наковалня
още хлопа
и пръска
огнени искри
в нощта...

11.
Прииждат
нови поколения,
брегът
не е така
красив.
Изчезват
лунните видения,
животът
става
все по-див.
От
друго днес
се младите
вълнуват.
Изчезват
големите
любови.
Пълзят
по брега
мъртви сгради,
вавилонска реч,
отвсякъде
ни трови...
Не са поетите
днес пророци.
Умират
във несрета...
Кумири стават
хора
със пороци.
Децата ни
линеят
в
нощните вертепи...
Светът
превръща се
в огромен дом...
Липсват
елегични
гласове.
Вървим
по стръмен склон,
с товар
от смъртни
грехове...
Под скалите
люшка се
морето
и по цели нощи
за нещо си реве...

---------------
Публ. в сборника “Градът – поезия и фотография”, изд. “Либра Скорп”, 2019.
---------------