Литературна премиера: Валя Илиева представи във Видин своите книги “Сестра на реката” и “Дъждовна песен”

На 13 септември 2019 г. от 17.30 ч. в Народно читалище “Цвят 1870” в град Видин, на 94-то издание на Литературен салон, Валя Илиева представени пред жителите на дунавския град своите нови книги “Сестра на Реката” и “Дъждовна песен”.

Събитието бе организирано от Дружество на писателите – Видин, Литературен клуб “Иван Деспотов” и Читалище “Цвят 1870”.

Водеща на премиерата бе г-жа Диана Сиракова – писател, журналист, член на Съюза на българските писатели и носител на редица награди за литература. Гости на творческата вечер бяха децата от Литературен клуб “Иван Деспотов” (които прочетоха няколко стихове и разкази от новите книги), г-н Ненчо Славчев – поет и писател, директор на Дружество на видинските писатели и член на СБП, носител на Славейкова награда и наградата “Иван Невянин”.

Валя Илиева разказа пред присъстващите за своето творческото развитие от 1997 година насам, когато излиза от печат първата й книга “Денуване”. Акцентът в разказа за този 22-годишен период бе излизането от печат на още пет нейни самостоятелни книги, участието й в над двадесет антологии като автор и преводач, участието й в два глобални конгреса за литература, в интернационални рецитали, получаването на общо тринадесет награди и т.н., и т.н.

Голям интерес бе проявен към разказа “На другия бряг на реката” от книгата “Сестра на реката”, където водещата и авторката направиха аналог с разказа“ Дядо Йоцо гледа” на Иван Вазов. Общото и в двата разказа е епохата на преход – при Дядо Йоцо това е от робство към освобождение и Нова България; при дядо Антон – е епохата на миграция, която сега ни застига по пътя. И двата лирични героя са гор-долу на една възраст, и двамата гледат с душата си към прогреса, и двамата жадуват промяна и намират изгубената си надежда. Въпреки, че и двата разказа завършват тъжно, – те са с отворен финал. Тук има хипертекстуалност – текст в текста, идея в идеята. Докато Дядо Йоцо дочаква железницата, Дядо Антон знае (а и от монолога му се разбира), че правнучка му ще се върне от Испания, защото моста вече го има и по него тя ще се прибере. Също както в класическите химни от българската литература, посветени на емигрантството: “Я кажи ми, облаче ле, бяло” на Ран Босилек и “Хубава си моя горо” на Любен Каравелов (писани по време на емигрантския период и на двамата автори) В тях през цялото време доминира носталгията, преминава и се усеща през всичките куплети, за да завърши в радост и с надежда в последния куплет.

Разговорът продължи за неутъпканите делници на хората в чужбина, за това колко е трудно да си емигрант, да заспиваш и да се събуждаш с мисълта за България и за родния дом...

После отново бяха четени и коментирани разкази и стихотворения от двете книги. Накрая бе дадена думата и на присъстващите за въпроси. Гостите на събитието се интересуваха как българската литература се възприема в Испания. Има ли преводи на български автори на испански език. Тук бе акцентувано върху автори като Петя Дубарова, Димитър Димов, Йордан Йовков и Христо Ботев, а също и на съвременни такива като Георги Господинов, Малинка Цветкова и други. Валя Илиева разказа за свои преводи на Ран Босилек, Елин Пелин, Дора Габе и Калина Малина, които са използвани при провеждането на часове в шестите класове на езиково училище в Гладарама, Мадрид, за българска детско-юношеска литература на испански език.

Съвсем непринудено хората бяха много развълнувани: радваха се, а някои дори си поплакаха заедно с авторката. За Валя публика остана завинаги в сърцето й.

Същото се получи и при второто представяне на книгите на Валя Илиева, което се състоя на 17 септември 2019 г. в читалище “Светлина”, в родното градче на нейния баща, град Дунавци, където е преминало нейното детство. Там акцентите бяха върху разказите “Реката на живота” от книгата “Дъждовна песен” и “Дядо Господ слезе от небето” от “Сестра на реката”. Свой кратък рецитал направиха като гости и г-н Ненчо Славчев, както и поетът, гостуващ от Перу, Густаво Гонзалес.

Авторката бе отрупана с подаръци, цветя и емоции, които никога няма да забрави. Но най-важното е, че обичта е взаимна!

----------------
Валя Илиева, “Сестра на реката”, разкази и есета, пътеписи и притчи, резюмета и статии, бележки от Испания, нови стихове, 2017.

Валя Илиева, “Дъждовна песен”, поезия, разкази, есета, пътеписи и резюмета, 2019.
----------------