Есенно

Памет

И кой ще помни името ти, кой,
ако не сме приятелите живи
да споменем в пътеки земни криви
духа постигнал вечния покой.
Залутани сред земните си страсти,
припомняме как казваше той “Здрасти!”
и сядаше, запалваше цигара
и като пътник на поредна гара
споделяше това и онова
и често със угрижена глава
припомняше едно и друго име,
за теб останали незаличими.
Дълга си знаеше и в земната игра
сега се питам: кой ли те разбра.

Със дълга глътка винена ще влеем
утехата за теб, доде живеем.

14 октомври 2019 (понеделник)

Есенно

През всички тротоарни кафенета
премина есента и с дъжд поляти
прекъснаха те своята щафета
и ми изглеждат някак непознати
витрините и старите дървета
със своите повяхнали корони
и стъпките по сивите павета
приличат на фалшиви саксофони.

Недей ми казва, че ще свикнем скоро
със новия декор на тротоара!
Я запали от твоите “Марлборо”,
дано така поемеш глътка вяра!

15 октомври 2019 (вторник)

Маратонът продължава

Маратонът продължава.
Лист се рони позлатен.
Маратонецът признава,
че на тоз ден е роден.
Дни и облачни, и сини
завъртя ги този свят.
Маратонът ще премине
в този ден през Карнобат.
Вихър спомен ще събуди
най-различни имена.
Колко дни и колко люде,
тъмнина и светлина...

Светъл днес е небосклона,
хубава е есента.
Белоликата мадона
те посреща със цветя.
Хубав път ти пожелава,
светят твоите очи.
Маратонът продължава.
“Слава Богу” днес речи!

16 октомври 2019 (сряда)

Днес

В самия център на града,
във синьо водно огледало
внезапно прати есента
едно листенце пожълтяло.

То като корабче сега,
задвижено от мисълта ми,
заплува леко към брега
и сигурно ще са измами
посоките му в този ден,
измерени са до минута,
то плува днес за теб, за мен,
това му е сега маршрута,
определен от есента
за двама влюбени в света.

17 октомври 2019 (четвъртък)

Към октомври

Здравей, Октомври, мили мой роднина!
От мене по-добре си спомняш ти
онази тридесет и петата година,
когато Бог за мене отреди
да се явя на този свят, да видя
градината със пъстрите листа
и тишината акварелно синя,
и сладостта на мама от гръдта...

Преминалите толкова години
като зърна в гердан с различен цвят
ме радват и не може да изстине
у мене обичта към този свят.

И тази сутрин на адреса “Вола”
отново на кафенце сядам аз,
тъй хубава е делничната роля,
така ме радва тука всеки глас!

Усещам, че животът продължава,
ще има утре, после много дни
и хубавото чувство задължава
с наздравиците да се съхрани.

18 октомври 2019 (петък)

-----------------
Обратно към “Поетичния маратон на Борис Бухчев” ----->>>>>
-----------------