Населението на Бургас

От сведенията, които има досега населението в Бургас до 1850 г. е изключително турско, гръцко, много малко българи и съвсем малка част французи и германци – около 2500 души. Българите доколкото ги има в по-голямата си част са погърчени (панеленизма след 1830 г. се проявява с особена сила сред българското население в Бургас и околните градове по Черноморието), за да могат да работят, учат и да имат право да участват в църковно-административния живот на града (след 1830 г. панеленизма се проявява с особена сила сред българското население в Бургас и околните градове по Черноморието) .

Освобождението на България през 1878 г. заварва Бургас като малко градче. Според данни на Румелийската статистика, през 1879 г. градът наброява около 2950 жители (Айтос – 6570 жители, Карнобат – 6120 жители), а през 1884 г. достигат вече 5865 жители, от които 2083 българи, 2000 гърци, 1268 турци, 213 евреи, 88 арменци и др. А според данни на нашата Главна дирекция на статистиката през 1893 г. има 9778 души, от които 4173 българи, 2745 гърци, 1853 турци, 454 евреи, 61 германци, 30 французи и др.

Благодарение на своето благоприятно географско положение, пристанище на Черно море и определянето му за околийски и окръжен център, Бургас започва бързо да расте и градът става пети по големина град в Царството.

Ето какво сочат извършените преброявания по години в Бургас:

години жители години жители
1879       2950      1920      21 170
1884       5865      1926      31 157
1887       5749      1934      36 230
1892       8426      1946      44 449
1900    11 738      1956      69 987
1905    12 946      1958      83 572
1910    14 897      1960    100 200

Първото преброяване на населението става през 1884 година. В сравнение с 1884 г. населението през 2010 г. се увеличава от 5 865 на над 200 000 жители без кварталите, като населението нараства с 194 135 души. Прираста се дължи главно на новозаселени лица в града. Притокът на населението е в зависимост от стопанското развитие на града. През първите години след Освобождението, заселващите се в града лица са предимно от Бургаска и съседните на нея околии.

Разглеждайки населението по място на раждане през 1884 г. се вижда, че 77,7 % от него е родено в страната и 22,3% извън страната. От родените в страната 77,7% в Бургас са родени 44,7%, в околията 19,3%, в други околии на окръга 12,1% и от други части на страната само 91 жители. От родените в извън страната 22,3% – в Одринска Тракия са родени 17%, в Македония 3% Русия 1,2% и останалите в други страни.

Завършената през 1900 г. ж.п. линия, свързваща града с вътрешността на страната и откриване на модерното пристанище през 1903 г. дава силен тласък за развитие и стопанския подем на града, което предизвиква увеличаване на нови заселници. В Бургас вече прииждат не само жители от Бургаски окръг, но и преселници от всички части на страната. Голямо преселение от Източна Тракия и Странджа планина има след Преображенското въстание 1903 г. и Балканската война 1913 г. По-късно след Първата световна война в Бургас се заселват значителна част бежанци от Одринска Тракия и Македония, което става на групи и в различни години, според мястото откъдето са преселени или изселени. Голяма част от тези бежанци се заселват в кв. „Победа”, около ж.п. гара „Владимир Павлов” (старата гара), североизточно от старата Окръжна болница (Трета поликлиника) и на север от бул. „Сан Стефано”.

След 1926 г. се забелязва забавяне в темповете на увеличаване на ръста на населението в града, което се дължи на настъпилата обща икономическа криза в страната.

Според преброяването на 31 декември 1926 г. населението на Бургаски окръг е 484 028 жители, с една гъстота от 36,11 души на кв. км., а средната за Царството е над 50 души, т.е. с около 15 души по-малко.

При преброяването през 1934 г. към Бургаската община са присъединени селата Атанасово, Лозово, Меден рудник, Надежда, и Долно Езерово, чийто жители са включени в общия списък.

През 1938 г. е присъединено и с. Горно Езерово. Населението в града тогава е 43 755 души.

Ето как, благодарение на отличното географско разположение и пристанище (още го няма НЕФТОХИМ), на плодородната Южна България и близостта си на големите консумативни центрове, от едно обикновено рибарско селище при Освобождението с около 2 500 души, населението в разстояние на 60 години нараства на близо 44 000 жители, като турско-гръцката му колоритност вече се заменя с българска.

В края на 1944 г. Бургас има 44 112 жители. В сравнение с 1884 г., или за 60 години, населението е нараснало с 38 247 жители. А само за 12 години през 1956 г. населението нараства на 69 897 жители, а заедно със с. Атанасово (дн. ж.к. Изгрев), който почти се съединява с града – 72 795 . Увеличението само на града възлиза на 25 785 жители.

Най-добре може да видим растежа на град Бургас, като направим сравнение с други градове в страната по години и брой жители:

Градове:      1934 г.       1946 г.      1956 г.
София          345 859      464 757      643 737
Пловдив       99 883      126 536      162 518
Варна             69 994       76 954       119 769
Русе               49 447        53 523        83 476
Бургас           37 658       46 118        72 795
Перник         19 311       32 737         59 721
Плевен          31 520       39 058        57 758
Ст. Загора     29 825       37 220        55 352

Сравнявайки резултатите от преброяването през 1956 г. с тези от 1946 г. налице е нарастване на броя на населението във всички градове. Най-голямо увеличение има в гр. Перник – 182,4%, следван от Бургас 157,8%, Русе 155,9%, Варна 155,6%, Ст. Загора 148,6%, Плевен 148,8%, София 136,8% и Пловдив 128,4%.

Индустриализацията на страната предизвиква и демографски изменения.

Националният състав на населението на гр. Бургас претърпя значителни промени. При Освобождението голяма част от жителите на града са гърци, турци и арменци, като българите са съвсем малко. Постепенно с прииждането и заселването на българско население от Одринска Тракия, Беломорска Тракия, Македония, Малкотърновско, Лозенградско, Котелско, Сливенско и другите части на страната се променя съотношението между отделните националности в града, Бургас започва да става български град.

Основните националности за гр. Бургас след 1884 г. са вече българи, турци и гърци. Изменението на съотношението между отделните националности е в следния вид в различните години в %

Националности 1884 г. 1910 г. 1946 г.
българи                     35,5         61,5      90,1
гърци                          33,9         16,6        0,6
турци                          21,6           8,6         3,0
други                          9,0           13,3        6,3

Град Бургас започва да придобива български колорит едва към 1910 г., когато 61,5% от населението е вече българско. Гърците и турците постепенно намаляват. Към този период, а и до по-късно в града има начално турско училище, в което се учат 242 деца. В арменското основно училище се обучават 110 деца. В България няма национална и расова дискриминация, всеки гражданин сам определя своята национална принадлежност.

Увеличаването на населението на едно населено място е в зависимост не само от заселващи се в него лица, но и от естествения прираст на живущото в него население. Влияние върху естествения прираст оказва размерът на раждаемостта и смъртността.

След завършването на войните раждаемостта отново се увеличава. Този подем е временен и след това раждаемостта значително намалява, за да достигне 17,90 на хиляда през 1935-1946 г. Една от причините за значителното намаляване на раждаемостта в Бургас е свързана с неговото географско положение. Разположен между три блата градът в ония години е огнище на малария, която изтощава населението и го предразполага и към други заболявания (не случайно в Бургас е изграден и първия Антималаричен и хигиеничен институт още през 1926 г. в двора на Окръжната болница на пресечката на ул. „Цар Борис” (дн. ул. „Ген. Гурко”) и бул. „Цар Асен” (дн. бул. „Демокрация”), строителството му е финансирано от фондация Рокфелер – днес сградата съществува на ул. „Ген. Гурко” № 64 и в нея се помещава Специализирана болница за активно лечение по пневмо-фтизиатрични заболявания).

Като последица от това е и високата детска смъртност. Изтощеният от продължителното боледуване детски организъм е в невъзможност да се бори със заболяванията, които настъпват като последица от това. Значителна част от децата не доживяват до 1 година.

Ето данните за детската смъртност за няколко последователни години:

1895 г. – 20,87%
1896 г. – 22,09%
1897 г. – 19,59%
1898 г. – 21,71%

Тези данни показват, че 1/5 от децата на гр. Бургас умират без да достигнат едногодишна възраст. А за същите години процентът на починалите деца от 0 до 5 годишна възраст от общия брой на всички починали, се виждат едни покъртителни данни:

1895 г. – 38,54%
1896 г. – 34,86%
1897 г. – 35,31%
1898 г. – 33,07%

Видно е, че 1/8 от починалите през тези години са деца от 0 до 5-годишна възраст, или голяма част от децата не доживяват до 5 години.

След 1900 г. смъртността започва да намалява, за да се покачи отново след 1906 г. след това по време на войните започва да се увеличава. След 1920 г. смъртността отново започва да намалява. Напредъкът на медицината също спомага за намаляване на смъртността.

Маларията тогава е бич за населението до към 1935-1940 г. не само за Бургас, но и за другите населени места, край които има блата, като Несебър, Поморие, Приморско, Новоселци (дн. Константиново), Маринка, Димчево, Дебелт, Ямбол и др. След тези години опасността от малария рязко намалява.

През 1935 г. детската смъртност е 14,3 на хиляда, през 1955 г. е 8,64 на хиляда, сравнено с средногодишният показател за 1893-1900 г. смъртността намалява с 4 пъти.

Постепенно с подобряване на условията намалява и страхът у родителите, че могат да останат без деца, но това води и до снижаване на раждаемостта.

Напредъкът на медицината много спомага за намаляване на детската смъртност.

През 1947 г. медицинската помощ в България става безплатна и всеки гражданин има право на безплатно лечение. Предварителната ваксинация и имунизацията намалява до минимум заболяванията от остро заразни болести, а оттам и общата детска смъртност.

Повишаването на материалното благосъстояние и културното равнище на населението на гр. Бургас, въвеждането на безплатната медицинска помощ – до 1997 г. , особените грижи за майката и детето довеждат до значително намаление на детската смъртност и днес е сведена до 1-3 на хиляда, но раждаемостта е малка.

До 1956 г. вкл. броят на населението е установен на база наличното население, а след 1956 г. – на база на постоянното население.

Населението на гр. Бургас според Статистическия годишник на НСИ през годините е следното:

Години  жители   Години    жители
1970       161 800       1991       211 597
1971       161 730       1992       195 986
1972       161 700       1993       198 437
1973       161 900       1994       199 869
1974       162 000       1995       199 470
1975       162 350       1996       195 897
1976       162 800       1997       194 301
1977       163 100       1998       195 255
1978       163 640       1999       194 835
1979       165 944       2000       194 216
1980       168 412       2001       192 831
1981       173 070       2002       192 566
1982       178 230       2003       190 507
1983       183 477       2004       189 529
1984       188 387       2005       189 245
1985       182 570       2006       188 887
1986       186 369       2007       187 514
1987       197 555       2008       189 100
1988       200 464       2009       190 300
1989       203 093       2010       197 300
1990       204 915       2011       200 271

Данните са само за града без кварталите.

Към гр. Бургас през последните 35 години са присъединени следните села, които днес са квартали: Меден рудник, Лозово, Долно Езерово, Горно Езерово, Крайморие, Сарафово и най-новите Ветрен, Банево, Рудник и мина Черно море. През последните 10 г. преминаха селата Маринка, Извор, Твърдица и Димчево от община Созопол към община Бургас.

Ето последните данни за жителите на Бургас и кварталите по години:

Години  Жители
   2012       232 143
   2013       232 346
   2014       232 732
   2015       233 049
   2016       233 334
   2017       233 649
   2018       233 939

Трябва да отбележим че в Бургас и общината има много приходящи работници от съседните селища и окръзи, а и доста чужди граждани, които в последствие се заселват за постоянно в града.

Този положителен демографски растеж, наблюдаваш се в годините позволява да се планира по-добре развитието на Бургас.

Може би единствено в цяла България в Бургас се построи през 1997 г. нова училищна сграда на Руската гимназия (дн. ПГЧИ „В. Левски“), ново висше учебно заведение и нова сграда на Бургаския свободен университет през 2004 г. (най-модерната учебна сграда в България, носител на престижната награда „Сграда на годината“ за 2004 г.). През 2017 г. отвори врати новото училище ОУ „Александър Георгиев – Коджакафалиата“, нова гимназия и нова реновирана сграда на Професионална гимназия по компютърно програмиране и иновации и 13 нови детски градини.

През последните години устойчиво расте броят на чуждите граждани, които са продължително пребиваващи или постоянно живеещи в Бургас. Повечето от тях са руски граждани от Руската федерация или рускоговорящи граждани от други репулблики, както и граждани от Англия, Германия и др.

По данни на „Асоциацията на рускоезичните собственици на недвижими имоти в Република България“ само до 2010 г. по Българското Черноморие са продадени над 350 000 апартамента и хотели на руски граждани на стойност над 1 милиард евро, а по сведение на РЗ „Миграция“ към МВР Бургас за 2018 г. има близо 5000 продължително пребиваващи и временно пребиваващи чужди граждани, които ползват услугите, инфраструктурата, училищата и университетите на Бургас, пращат си данъците и са с български паспорти.