Боян Станилов

Боян Станилов е роден на 20 август 1970 година в гр. Бургас. Живее, работи и твори в родния си град.

Журналист по призвание и поет по душа. Професионалния си път започва в радио “Гларус”, превръщайки се в любим глас за бургазлии. Преминава през местния вестник “Компас”, където достига до главен редактор, и  областния всекидневник “Черноморски фар”. По-късно е журналист на свободна практика.

Автор на книгите: “Сънувам, че плача” (поезия, 2003), “Мокра светлина” (поезия, 2004), “Лунен ден” (поезия, 2005), “Моята Кристина” (поезия, 2006), “Летящият затворник. Небесен асансьор” (разкази и пиеси, 2007),  “Роден да обича” (поезия, 2009), “Продължавам” (поезия, 2010), “Отворените очи на баща ми” (разкази и импресии, 2011), “Кибритена тъга” (поезия, 2015, 2016), “Решетъчно небе. Записки от затвора” (повест, 2022), “Безслънчево небе. Записки от психиатрията” (повест, 2024).

“Сънувам, че плача” е удостоена с голямата награда за дебютна книга за поезия – “Бронзов Пегас” на конкурса “Южна пролет” – Хасково 2003 година.

Не се уморява да повтаря, че обича България и за нищо на света не би я напуснал, за да живее в чужбина. Хоби са му риболовът, гъбарството, хубавите книги, джазът и поезията, разбира се. Продължава да работи над няколко проекта, свързани с любовна лирика, хайку, драматургия и къси разкази.