Строителят 3

Строителят
сонетен венец
за Уста Кольо Фичето, роден през 1800 г.

(продължение)

12.

Единствено честта ми дава сила.
В делата си човешки, ръкотворни
аз следвам и Родопите, и Рила,
и на Балкана върховете горни.

И думата си майсторска не цепя –
до грош броя, до сантиметър меря.
И утре ще е, както беше вчера –
зората ме зори със пълна шепа.

И всеки трябва своя дан да дава
със сила на ръцете и главата.
По-младите ще продължат следата
за българска родина и държава.

За род и чест не си скъпете сили.
Такъв завет оставям, братя мили.

20 април 2020 (понеделник)

13.

Такъв завет оставям, братя мили.
Природата на мъдрост да ви учи:
Дома със зъби пази всяко куче,
за своя мед пчелата люто жили.

От всеки камък зид по моя сгода
аз цял живот опитвах се да сторя.
Строеното не исках да повторя.
Но нека да отсъди сам народа.

Със чест се прави майстория здрава.
Човек не бива силите да жали.
Днес работата майстора си хвали,
а утре слави цялата държава.

Откриват дните нови златни жили.
Опазвайте! Дано ви стигнат сили!

21 април 2020 (вторник)

14.

Опазвайте! Дано ви стигнат сили!
Душата ми за бъдно е спокойна:
Сънувам моята земя достойна,
там всички майстори ще бъдат мили.

А изградят ли в българско що трябва,
да тръгнат по света със майсторлъка,
със радост да строят, а не със мъка,
да ги посрещат с мед и сол на хляба!

Градеж за приказ ще се умножава
и мост през Дунав може да се метне.
Към вас ме водят мислите заветни,
щастливи хора в нашата държава!

Светът е силен чрез добрите тайни.
Умират и се раждат дни безкрайни.

22 април 2020 (сряда)

Магистрал

Умират и се раждат дни безкрайни.
Строежите са моя плодна нива.
Трудът ни свързва чрез градежи трайни.
Амин! България да бъде жива!

Кои сме ний от Тракия до Видин?
Опазихме ли славата народна?
Люлее майка в люлка сина свиден.
Юнаци сеят във брездата плодна.

Фъртуните не плашат горда Рила.
Измамата народът ще познае.
Чешми струят, вода-сълза играе.
Единствено честта ми дава сила.

Такъв завет оставям, братя мили.
Опазвайте! Дано ви стигнат сили!

23 април 2020 (четвъртък)

Край на Сонетния венец за Уста Колю Фичето

Тръпки нови

Тръпки нови, тръпки сини –
ранни пролетни чеда –
утринни аквамарини
галят морската вода.

Те напомнят на моряка
незабравен воден свят
и му казват, че го чака
път познат и непознат.

24 април 2020 (петък)

-----------------
Обратно към “Поетичния маратон на Борис Бухчев” ----->>>>>
-----------------