Съществуване (трагикомедия)

“Съществуване”
Трагикомедия

Изгубих се във своите съмнения
за туй коя да бъда пред света
и все по-често слушам чужди мнения
за себе си докато съм сама.

И ме измъчва вътрешно мълчание,
със пръчка груба яростно боде
черупките останало съзнание,
били домът на биещо сърце.

Не мога да обичам вече истински –
страстта ми замърсена е от грях,
а погледът е гробище на призраци –
на пламъци, превърнали се в страх,

които съскат тихо и кротуват,
удавени в посредствена вълна
затуй, че пробвали са да изплуват
една идея над повърхността.

О, сцена на житейския театър
със мамещо горящи светлини!
Престоят ми на теб бе твърде кратък
да осъзная колко ми тежи

да сменям маски и да влизам в роли,
да скривам зад завеси личността
и нощ след нощ с излишните декори
да хвърлям собствената си душа.

Омръзна ми! Но що, уви, да правя –
не може тъй пиесата да спре!
Актьорът, сам приел да забавлява,
обречен е самотен да умре.