Любовта е първата стъпка към безкрая

Здравейте, скъпи читатели!

Ето, насред извънредното положение заради коронавируса у нас и по света, аз се заех да „извая“ своя нова книга. Може би се питате защо? Отговорът е ясен и простичък – имаме нужда от изкуство. То е част от естеството на човешката душа. На нашите души... И в тази връзка, бих искала да ви дам един полезен съвет (от личния ми опит роден, и не само от моя, разбира се) – добавете в живота си арт-терапията, в случай че още не сте. Или иначе казано – лечението с творчество. Чуждо или свое... Рисувайте, пейте, танцувайте, пишете, мечтайте, украсявайте – домовете, сърцата си, околната среда... Мислете за смисъла. Не спирате да търсите и откривате нови хоризонти пред себе си... В това е тайната на живота, на живия, на истинския живот, до голяма степен. А чувстваме ли се живи и свободни да творим, то нашият имунитет е силен и не боледуваме, или съвсем леко „минаваме между капките“ във вирусна среда. А нашата среда винаги е била богата на вируси... Те не са нещо ново, нито пък изкуството. И животът не е нещо ново, но все пак можем да го обновяваме, обновявайки чувствата, мислите, сърцата си... И така да преоткриваме смисъла. Или да откриваме чисто нов смисъл. Нова посока. Посоки... И така – до безкрай. А в началото на Пътя е винаги Любовта... Затова нарекох книгата си така. Всъщност – има малко предистория заглавието. Нека ви я разкажа, накратко.

Преди четири години, през 2016-та, излезе от печат втората ми книга Слънчогледите се прераждат в слънца. Реших тя да бъде сбор от най-различни мои текстове – есета, писани през годините, по различно време и по различни поводи, отзиви за някои прочетени от мен книги, а също така и някои мои стихове (далеч не всички, опитах се да подбера по-хубавите), а в края на книгата добавих и един свой разказ, наречен Сътворение. Последните две части на този разказ нарекох така:

Любовта е първата стъпка към Живота
Любовта към Живота е първата стъпка към Безкрая

Красиво, нали? И смислено, поне за мен. Реших, че ще е прекрасно да ползвам някой от тези два израза за заглавие на отделна своя книга, но се чудех кой... И по математически метод, познат на учениците, съкратих част от думите, така че се получи заглавието на тази книга, която днес държите в ръце и която е всъщност продължение на втората ми книга, тъй като отново съдържа мои есета, отзиви за други книги, стихове и кратки разкази. И този път се опитах да подбера най-хубавите, които мисля, че си струват отпечатването на хартия и четенето...

Любовта е първата стъпка към Безкрая

Надявам се това да е истина... Но дори и да не е – щом човешкото съзнание може да роди подобна мисъл, тя има право на свой живот. Така мисля... И с обич я споделям с всички вас. Да, ние сме смъртни същества. Но в нас има нещо дълбоко, нещо „скрито“ понякога, но неизменно съществуващо, за да ни дава живот – Душата. А тя е винаги свързана с Любовта, в най-широкия смисъл на тази дума. И с Живота. С истинския живот. А той може би наистина е вечен, както пише в свещените книги... Нека те бъдат наша пътеводна светлина. И нека даряваме света и със своята. Всеки, според талантите и възможностите си... Аз се опитвам да правя това. С любов. И със загриженост за хората. Сигурно ще почувствате това, четейки тази книга. Искрено се надявам тя да ви даде още светлина... И да я запомните. С добро, с хубаво чувство.
А защо не и с любов?...
По пътя към Безкрая...

Кристина
15 май 2020 г.
гр. София

-------------