Може би
И може би понякога и сладко е
да се давиш в една мъка безкрайна,
да се губиш в илюзия спонтанна,
да усещаш как стомахът ти обръща.
И някак чаровно е
да си знаеш сам през какво си минал
и от какво не си избягал,
а предпочел си да повтаряш макар и
безсмислено пак и пак и пак.
И дали дори вълшебно е
да отричаш колко вълнуващо е
да се мотаеш изгубен съвсем
по път с внезапно начало и неясен край.