Клечица кибрит
Аз съм клечица кибрит.
С дървено телце и лесно запалимо връхче.
Живея в кутийка с много други като мен.
Не. Не живея. Съществувам.
Аз съм клечица кибрит,
която просто чака да бъде избрана.
Привидно еднаква.
По случайност забелязана.
И когато най-после бъда запален,
чак тогава оживявам.
Изпълвам дълга си.
Следвам призванието си.
Аз съм клечица кибрит.
По вид не се различавам.
Но различно горя.
Различна топлина отдавам.
Различно се разпалвам.
И различно изгасвам.
Аз съм клечица кибрит
и малко искам.
Само шанс да бъда това, което съм,
в ръцете на някой, който от мен се нуждае.
Само очи, които с интерес в пламъка ми
да се загледат.
Само възможност да не седя в кутия.
Аз съм клечица кибрит.
Исках. Горях. Изгаснах.