Из "Да се влюбиш преди Коледа"

Как започна всичко
Из “Да се влюбиш преди Коледа”

Днес беше важен ден за всички от местния вестник.

– Колеги, моля съберете се да обсъдим последните и най-важни новини от нашия град. Този път ще работим различно. Нека покажем най-доброто от себе си за най-вълнуващия празник – Коледа!

Говореше редакторът на вестника г-н Мичъл Крос.

Алис седеше в ъгъла, надявайки се да не ѝ пробутат отново от онези клиширани теми “Кой цвят подхожда на зодията ви”. Тя се надяваше на нещо наистина вълнуващо, защото вярваше, че е единствената, която носи духа на Коледа. Особено сред екипа им. Мислеше си...

– Та аз знам, мога и бих написала наистина прекрасна статия, с която да развълнувам всеки, дори и съседката, която всяка година се сърди на украсата, която слагам на вратата. О, дори бих се зарадвала, ако ми се даде шанс да споделя рецептата за коледните сладки, които толкова обичам да правя. Така ми се иска всеки да узнае колко хубав би могъл да е този празник. Без сърдити, напрегнати и намръщени хора.

– И така, знам възможностите на всеки от вас, но нека тази година докажем, че можем и повече – прекъсна мислите ѝ, г-н Крос. – Алис?

– Да, кажете – каза с нетърпение тя.

– Ти дълги години пишеш за рубриката “На разсъмване”. Мисля, че ще е най-добре да отразиш Коледата на животните в зоопарка. Оттам ни съобщиха, че ще имат малък празник заедно с децата от града. Ще поиграят с елените, ще има подаръци. Рано сутрин бъди там! Искам да опишеш радостта на децата и всичко, което се случва, придружено със снимки.

– Но... Аз...

– Алис, казах вече, хайде да не губим време! Марк, а за теб ще бъде новината, която ще заеме първа страница, плюс още две във вестника. В града очакваме важен гост, известен предприемач, който има прекрасни идеи за реновиране на някои сгради и ще подпомогне доста наши малки организации. Този човек се е заел и съвсем безплатно да предостави коледна украса за целия град. Неговото семейство е известно с добрите си постъпки, нямаш представа на колко градове е помогнал. Г-н Смит идва от Сиатъл, затова нека направим добро впечатление. Той ще е тук само за два дни, така че намерѝ време да се срещнете. Искам всички подробности. Ако успееш да измъкнеш и някоя лична история, ще е много добре за вестника. Хората обичат такива неща. Виж дали има близки в нашия град, с какво се е занимавал преди, коя е жена му, голямо семейство ли са, има ли котка и всичко каквото се сетиш. Ако го изпуснеш през тези два дни, заминаваш при него в Сиатъл. Искам това интервю да се състои, не знаеш какво ми костваше да уредя тази среща. Мои източници ми казаха, че той до момента не е говорил за нито един вестник. Г-н Смит прави добро за хората от малките градове. Така че, давай да видим какво ще излезе от тази история!

В този момент Алис си помисли: “Добре, какво трябва да направя, за да получа истински важна новина? Обожавам децата, също и животните, но това не е мечтана тема за тазгодишната ми коледна рубрика. За това може да пише всеки!”.

На следващия ден Алис тъкмо беше преглътнала това, че няма да отрази нещо толкова голямо и значимо, като новина, и в този момент дочу разговори за темата на Марк.

– Добро утро, колеги! – каза Алис. – Какъв е поводът за това събрание?

– Алис, Марк...

– Да, вече знаем за Марк, нека спре да се хвали, че е получил важна тема за първа страница!

– Не, Алис, Марк вчера е паднал, наранил се е сериозно. Препоръката на лекарите била да спре за малко да работи. Събрахме се да обсъдим какво да му изпратим като подарък от екипа.

– О, това е ужасно. Ще се включа в подаръка – каза Алис.

– И така, колеги, всички елате тук... След случилото се вчера се налага някой да поеме задачата на Марк – говореше г-н Крос.

Алис отчаяно разбъркваше горещото си какао и си мислеше какви сладки да направи за Коледните празници... “Дали пък да не наблегна на джинджифиловата къщичка, която толкова обичам...”

В този момент всички гледаха към нея.

– Алис, чуваш ли ме изобщо? – попита г-н Крос.

– Да, разбира се – отвърна Алис.

– Е, добре тогава. Щом си съгласна, захващай се, защото г-н Смит няма да е тук цяла зима.

– Моля...? Но той не си ли тръгва днес?

– Да, правилно си разбрала, Алис, много е лесно да се работи с теб. Успех, момиче!

В тези думи тя определено откри нещо важно. Мислеше си: “Последния път, в който той говореше така на колежката ми Джейн, тя направи важна статия и сега работи в Нюз Дейн, най-важния вестник в Ню Йорк... Боже! Това може би е моят шанс!”.

В това време навън вече беше станало много студено. Снегът се беше стегнал, вятърът се засили и градът очакваше поредната снежна буря... Всеки бързаше занякъде. Алис излезе навън и се чудеше откъде да започне. Вървейки, разглеждаше украсите на всяко едно магазинче и нямаше как да пропусне да влезе в любимия си антикварен магазин. Там тя откриваше истински съкровища. Ето например, миналата година си купи прекрасна снежинка за елха. Вярно, че беше леко захабена, но това беше така само на пръв поглед. Като се загледаше в нея, Алис виждаше история... Подобни неща носеха на Алис “коледен дух”. И тази година снежинката ще заеме важно място на елхата!

Този път тя прегледа съвсем набързо и все пак намери малко коледно звънче с имел на него.

– Взимам го, Джери – каза тя на продавача и забързано продължи.

– Желая ти хубав и много снежен ден, Алис – засмя се той.

– Благодаря ти! – извика тя и от толкова бързане за малко да се спъне в коледните светлини на новата беседка, която в момента оправяха.

– Заледено е, внимавайте! – чу се глас зад нея.

– Виждам, благодаря Ви! – леко сърдито отговори тя.

– Харесва ли Ви?

– Кое, дали ми харесва? – попита Алис.

– Беседката – отговори мъжът.

– Да, разбира се, но може би ще е по-добре, ако я завършите навреме или по-точно, преди Коледа.

– Защо сте толкова сърдита? Огледайте се колко е приятно. Обичам, когато снежинките падат по мен, а тези коледни светлини... Бих стоял тук вечно.

– Всъщност, извинете – каза Алис... В това време тя осъзна, че се превръща в онези вечно мрънкащи и недоволни хора. Определено не искаше да изглежда такава. – Днес денят ми е доста забързан и забравих да се порадвам на всичко това. Покрай тази работа нямам много време да си създам Коледен дух.

– Като завърша беседката може да идвате тук да си отдъхвате. Обещавам, че ще стане много красива!

– Вярвам в това!

– Хайде да Ви черпя едно кафе! Тъкмо ще си направя малко почивка, а после всеки се връща на работа.

– Не пия кафе! – каза с усмивка Алис.

– Тогава, просто ще пием по нещо топло.

“Какво пък... – каза си тя. – Няма да е лошо да се стопля.”

А Алис не остана съвсем безразлична към него. Той определено имаше чар, а усмивката му... Как можеше да откаже!

Вървяха и оставяха стъпки в снега. Истинска коледна картина. Само гълъбите и децата бяха така смели да се забавляват в снежните преспи. Всяка къща беше със затрупан праг, улуците тежаха, комините пушеха, чуваха се разговори между съседи за коледни сладки и елхи.

– Е...? – попита Алис. – Защо работите сам в това време? Може да го отложите за утре. Чух, че днес се очаква силна снежна буря.

– Искам да я завърша по-рано, за да ми остане време да се прибера, пък и имам намерение да пека сладки или поне ще се опитам – засмя се той. – А Вие, с какво се занимавате?

– Аз ли...? Аз, пиша.

– О, браво, а аз обичам да чета. Какво сте написала? Чел ли съм нещо Ваше?

– Не мисля – отвърна Алис.

В ума ѝ беше: “Как ще е чел, та кой мъж чете за най-голямата тиква или за елените в зоопарка... Е, може пък да е прочел статията ми за най-красива коледна елха... Глупости!”

– Пиша за местния вестник, в рубриката “На разсъмване”.

– Страхотно! Имаш ли вече планове за Коледа? – попита той?

– Имам, разбира се, че кой не се подготвя за празника?!

Всъщност, тя реши да му спести това, че и тази година ще прекара празниците с кучето си. Тя знаеше, че едва ли майка ѝ ще реши да се върне от Маями. Тя идваше само за рождения ѝ ден. След нелепата загуба на баща си, който тя така обичаше, семейството ѝ се разпадна... Алис пазеше онзи коледен дух, който носеше баща ѝ. Той я беше научил на вълшебства. Като това как да превърнеш една обикновена бисквитка в коледен десерт елхичка. Как един горещ шоколад стопля не само ръцете, но ти дава чувство за уют и топлина... Може би затова тя го обожаваше. Ето на такива неща я бе научил той. Алис определено умееше да заразява всеки с това топло чувство.

Последва мълчание... сякаш остана нещо недоизказано. И двамата не знаеха накъде да погледнат...

– Е... Радвам се, че сподели с мен времето си. Виждам, че ти е леко напрегнато. Аз май ще вървя. Надявам се да се срещнем някой ден пак!

– Аз също – отвърна Алис.

“Аз също?! Да бях казала нещо по-глупаво. Какво ми става? Защо се притесних така...” – мислеше си тя...

– Чакай! Не знам името ти! – извика тя зад него.

– Майк!

– Приятно ми беше, Майк! Аз съм Алис. Алис Грийн...

Последва усмивка от негова страна. В това време той уви шала на врата си и тръгна.

Алис излезе от малката, топла закусвалня, устремена да търси г-н Смит...

Потъна в разпити и обиколки без успех. Никой не успя да ѝ съдейства, а други просто не искаха. Беше трудно да намериш човек, който не се задържа на едно място. Наложи се Алис да се върне в редакцията, за да поиска съвет. С притеснение тя почука на вратата на г-н Крос. В момента на отваряне редакторът вече знаеше защо Алис се връща.

– Алис, помниш какво бях казал.

– Какво? – попита тя.

– Заминаваш за Сиатъл! Хайде и весела Коледа, ако не се видим скоро! И, Алис, когато си готова, изпратѝ ми всичко по пощата, не бързай да се връщаш. Чувал съм, че там е много красиво по това време на годината!

Това бяха смесени чувства за Алис...

– Е, заминавам! – усмихна се и нямаше търпение да си събере багажа.