“Село Факия”, летопис
------------------
Тази книга не е историческа и молим историците да бъдат снизходителни към нас, към нашите грешки и пропуски. Нашата цел е да съберем колкото е възможно повече информация за село Факия, за събития и хора живели и живеещи тук и да я поднесем по един достъпен начин на нашите любезни читатели като летопис на селото.
Времето, изминалите години все повече ни отдалечават от събитията, които са се случили в миналото, от източниците на информация, особено писмените, които се намират много трудно, затова е наложително да се напише подобна книга.
Това, което е можело да се види преди 50 – 60 години, сега е изчезнало. От крепостта “Калето” са останали части от основите, след изграждането на отбранителни съоръжения.
При изравняване на двора на училище “Никола Йонков Вапцаров” от северната страна, където сега е игрището, бяха намерени монети и кости в стари гробове, но никой не си направи труда тогава да изследва този терен, за да се разбере от кой исторически период са тези гробища.
Старите гробища до кооперативната фурна вече не личат къде са били, след като са изкарани каменните плочи с които бяха оградени.
Там е била църквата “Свети Симеон”, запалена от турците през 1878 година, но изпълнявала функциите си на храм до освещаване на църквата “Свети Димитрий” през 1891 година. Благодарение на свещеник Васил Костадинов богослужебните книги и печата са пренесени в новата църква, а този печат се е ползвал и там.
“Тревата на забравата”, както казва един наш учен, е погълнала гробищата под Голо бърдо. На гробовете на старите Бинбели няма никакъв знак, показващ, че там са погребани хора. Останките от основите на църквата “Свети Петър” до тях, изгорена от турците през 1878 г., вече не се виждат, обрасли с дървета и храсти.
Можем да изброим още неща изчезнали или изчезващи, но и това е достатъчно да ни накара да се замислим как се грижим за опазване на историческото ни наследство.
От авторите
------------------
Уважаеми читателю,
Летописната книга “Село Факия” заслужено има място в краеведската литература на България.
След петгодишен всеотдаен труд по събиране на материали за книгата авторите посочват за всяко историческо събитие по няколко източника, което дава много голяма достоверност на описаните гранични станции, битки, въстания и войни.
Много убедително са показани историческите факти през вековете, които не са измислени или нагласени, а всичко почива на широка документална основа, реални данни и факти, разговори, посещения на крепости, църкви, местности и др. С това авторите правят ценен принос и внасят яснота върху все още спорни въпроси и легенди, съпътствали историческото развитие на крайграничното селище Факия през вековете.
Родолюбивите автори с голямо внимание описват самобитната култура и българските обичаи “Коледуване” и “Еньова буля” така, както са ги празнували хората във Факия през столетията.
Без излишни хвалебствия, трябва да кажем, че книгата е много добре структурирана, отразява историческото минало, административно-стопанския, училищния и духовен живот на хората, живели и живеещи сага тук, за възродяването на хубавото странджанско село Факия.
Освен скритите творчески заложби, които притежават авторите, се разбира, че книгата е правена с много голямо желание, с много голяма любов в името на днешните и идните поколения и ще събуди интереса не само на жителите на Факия и околните селища на Средецка община, а ще представлява интерес и за широк кръг читатели, интересуващи се от историята на Югоизточна България.
Със задоволство искам да отбележа, че части от книгата се поместиха още през 2019 година във вестник “Компас” – в историческата рубрика “Минало”.
Попътен вятър на дебютната ви книга и на вашата творческа дейност!
От редактора
------------------