“Старият” синдром на “новото време”. Мобинг – терор на работното място

Вие сте млад, амбициозен, интелигентен мъж с блестящи перспективи за бъдещото развитие на фирмата, в която работите. Шансът да се издигнете в пирамидалната структура, достигайки мечтания “Килиманджаро” са реални и Вие вече се виждате в кабинета на оня стар, очилат мърморко, който отдавна плаче за пенсия, но ... не му е намерен достоен заместник досега, както казва шефа. Всичко вече у Вас трепти от вълнение във връзка с предстоящото издигане и прогрес, свързан естествено освен с лично удовлетворение от постигнатия успех, още и от парична подплата, която ще ви направи още по-независим и сигурен в живота. А може би вече мислите и за семейство?...

И изведнъж като торнадо Ви връхлита самоуверения нахалник Г-н Новия. Той бавно, но сигурно започва да подкопава вашия авторитет с всички сили и без да жали недостойните си средства. Всекидневните престаравания пред шефа и инсинуираните прояви на лоялност и работохолизъм обаче не му стигат. Той атакува директно и Вас. Първоначално невинните, иронични подмятания се превръщат в явни, злобни нападки. Номерата и обидите текат на приливи и отливи. Решен докрай да отнеме вашия дълго граден престиж Г-н Новият в крайна сметка започва война, целта на която е да прегази вашия труп.

А може би друг сценарий твърде разпространен сред жените: Вие сте млада, красива, умна и перспективна за фирмата, в която работите. Тъй като сте жена ви е коствало повече време за да се докажете пред “Божествената порта”, но усилията най-накрая са увенчани с успех. И тогава някой глупак решава, че Вие му принадлежите. Упорит и неотстъпчив, този “Дон Жуан” заменя постепенно флирта със сексуален тормоз, превръщайки флирта със сексуален тормоз, превръщайки се в изнасилвач на вашата крехка психика. Тъй като Вие смятате за недостойно да му ударите също шамар, както той на Вас, Вие обръщате най-честно другата си буза. Психо- терористът само това чака: желанието вече го е направило маниак, неспособен да осъзнае, че преследва ранено животно, а не ухажва жена и зашлевява още веднъж шамар. Започват да плъзгат слухове, клевети, нагли сексуални намеци.

Тези сценарии може би звучат песимистично, но за съжаление станаха банален проблем, т.е. твърде дълго събираната агресия и стрес се изляха в този нов вид отношение на работното място, известно като МОБИНГ. Думата произлиза от английски – to mob – нападам, нахвърлям се върху някого. Психотерорът израсна в големите градове, в големите фирми, като резултата от икономическото положение, като невъзможност да се защитиш от страх да не останеш  безработен. Жертвата обикновено не усеща още в началото, че е станал мишена на постоянни нападки, а когато това “лъсва” на бял свят, тя е неспособна на отвърне на удара, поради първоначалния шок, че приятелят (приятелката), колегата (колежката) до вчера се е изродил(а) в най-страшното митично същество от кошмарите – в Чудовището, целящо да ти отнеме работата, реномето, мечтите, сигурността и щастието. Тъй като за повечето работещи днес хора наличието на работа е извор не само на пари и независимост, но и носи насладата за приятно изминат  ден. Жертвата тотално обърква представите за добро и зло, става мнителна и сприхава спрямо всичко и всички, което се използва от натрапника, като повод да докаже на останалите, колко излишен и вреден е подложения на терор. Този тормоз и вече разклатените позиции на работното място съвсем естествено довеждат до лично страдание, несполуки и в личния живот, постепенно затваряне в себе си, неспособност да се извършва качествено и количествено работата, а в някои случаи, жертвите усещайки близо краха си, извършват самоубийство. Според изследванията случаите на самоубийство варират между 10 и 20% в случаите на тормоз в службата.

Мобингът засяга не само психически жертвата, която по-често започва да се оплаква от депресии, страхови състояния, липса на концентрация на работното място, емоционално изживяване на стреса и шока, нарушение на съня, но и физически може да се прояви под форма на сърдечно-съдови заболявания, кожни и алергични прояви, стомашно-чревни разстройства, главоболие и други.

Тези Драматични последствия застрашават все повече и повече жертвата. Тя винаги се оказва виновна за някоя съчинена или фактическа грешка, неконкретизираните намеци започват да я правят пасивна и несигурна и ако тук тя не прекъсне порочната верига, рискува да остане без работа и да допусне натрапника да съсипе живота й. Как може някой да спре терора?

На първо място трябва да атакувате вътре в себе си проблема, т.е. да си съставите стратегия на действие срещу терора. Спрете да мислите за момент за Десетте Божи заповеди. Налага се да действате с представата на противника. Ако можете намерете си верен съюзник, но само един. Не може на този етап да рискувате да се предоверите в някой, а той да се окаже контра агент, но не молете за защита, а по-скоро спечелете другите за каузата чрез доводи във ваша защита. Непременно споделете проблема с най-близките си. Те могат чрез някой ценен съвет и стимул да ви дадат “хъс” за борба. И в никакъв случай не подсказвайте, че сте наранени или че вашето държание е подтикнато от дръзкия тормоз. Нека всичко изглежда така, сякаш Г-н (Г-жа) Натрапника (ничката), най-сетне си е намерил във вашите очи майстора. Атакувайте когато, той (тя) за момент се разколебае и помнете, че най-добрата защита е АТАКАТА.