Думи за белетристичния сборник “Пеперуди” на Николай Петков

Николай Петков е роден през 2003 г. в гр. Бургас. Учи в Английска езикова гимназия „Гео Милев“ в родния си град. Свири на пиано, пише разкази, където личи, според думите му, влияние на Стайнбек, Булгаков, Маркес. Има публикации в „Литературен свят“, „Сборище на трубадури“, сп. „Меридиан 27“ към изд. „Либра Скорп“, „Литературен вестник“ и др. Участва в редица литературни конкурси и има немалко награди.

Дебютната му книжка „Пеперуди“, предполагам, се появява през 2020 г. Съкрушително лаишка изработка – лоша корица (бяла четвърта корица, на първа множество различни пеперуди и в средата заглавието „ПЕПЕРУДИ“, без името на автора), без информация за година на издаване и издател, без ISBN, без пагинация и съдържание, лошо страниране, малък шрифт – сигурно осмица. Не знам кой му я е правил, но е отбил номер – получило се самоделен тефтер.

За разлика от горното бях чел някои разкази на младия Николай на различни места и бях удивен от зрелостта на неговото писане. Книжката събира няколко текста, посветени (както е редно) „На Стела…“ и с едно общо мото, което би трябвало да носи послание, обща идея, отправена към мистицизма на Руми: „Любов (История от град Z“, „Цветарката“, „Отдел „Процепи“, „Разходката на ноември“ и последният – „Пеперуди (Предистория на град Z)“. С тоя град Z прилича на цикъл, но не това е важното. В тези разкази и новели прозира невероятно зряло и талантливо перо, с усет към езика и композицията. За някои дребни неуспехи можем само да съжаляваме, че с текстовете не е работил добър редактор. Един пример: финалът на „Цветарката“ със смъртта й. Може би е било по-добре да остане само загатнато, намек и читателят да го довърши с въображение, както е при някои кратки неща на Хемингуей. Иначе разказите са подвластни на играта/преливането между реално и чудесно/магично, героите са конкретни и същевременно обобщаващи образи с характерологични уникални черти. Авторът има изключително проникновено чувство за описание и използване на езика в различните му нюанси. Като постижение бих посочил новелата „Пеперуди“, но първият разказ „Любов“ носи белезите на възрастта – незрелост, стремеж към обобщителни образи и идеи, без конкретика, есеизиране.

Смятам, че за годините си Николай Петков пише зряло и талантливо и носи характеристиките на бъдещ много добър писател. Разбира се, ако продължи по този път и ги развива.

--------------
Николай Петков, „Пеперуди“ (разкази), без информация за година на издаване и издател, без ISBN.
--------------