* * *
9:11
Иска ми се никога да не съм обичала никого.
Гардеробът проблясва в сиво,
дъждът очертава силуетите на две фигури
прегърнати в метаморфоза.
Съблезъбата сила на танца остава гладни отпечатъци в пръстта.
Някъде в свръхестественото сияние на променливото небе
ти вплиташ мит за сътворението в магическата си коса.
Чувствам ума си набучен на желязна ограда,
но след теб болката става по-спокойна.