На сцената, щом угаснат светлините

* * *

На сцената, щом угаснат светлините,
в мрака, вечер, прекрачвам входната врата!
В леглото ми, отпускам се, затварям си очите...
И спомени нахлуват в моята глава!
... Бурните аплодисменти,
букетите с цветя...
мили комплименти
и безброй усмивки, грейнали лица!
Прожекторите светят,
но някак по-светло е в моята душа!
Песните пренасят ме в полето
с аромат на билки и цветя!
Там мама пееше ми нежно
песни от далечни времена!
Чувах звън на камбана и хлопки на стада...
Залезът огряваше в червено житните поля.
Запях с мама, гласът отекна в близката гора.
Топлина разля се в душата, месечината изгря!
И в миг, в леглото, отворих аз очи, дочух...
сякаш, някой ми шепти:
– Златен глас си, Милке, запомни това,
Бог избра те, да пееш на народа
и да лекуваш с песента!

-----------------
Из “Златният глас на Странджа”, биографична книга за народната певица Милка Андреева, съставител и редактор Теодора Иванова, Бургас, 2021.
-----------------