Затвори вратата на дявола!

Животът не е само за един ден – днес да вземеш парите като Юда Искариотски и да не знаеш, че утре Бог ще ти потърси сметка за предателството. Амин...

Не е беден този, който няма пари. Беден е този, който няма ум.

От плодовете на устата си човек се храни с добрини, а душата на коварните се храни с насилие. Който пази устата си, опазва душата си, а който отваря широко устата си, ще погине. (Притчи Соломонови 13:2-3)

В нашия живот малцина свързват широко отворената уста със сравнението, което Бог прави с широкия и пространен път, който води към Ада. Живеем според света, за минута време може да бъде изговорено толкова зло, че за години напред да не бъде забравено и простено. Сутрин, когато човек стане и си отвори очите, от една страна стои злото с проблеми, задачи, работа, компютър, пазар, грижи, кафе, ресторант, за по-бедните още труд, готвене, чистене, пране – с една дума толкова много работа, че за Бог до вечерта нищо не е останало от деня, дори и една минута сутрин да му кажеш: Добро утро, Господи, благодаря ти за новия ден.

От сутрин до вечер нашият ум е пълен със задачи за светското ни добруване и естествено от сутрин до вечерта врата на нашия ум е отворена за дявола. За да не бъда голословна ще дам пример:

Колко пъти още от сутринта започва напрежението: Например аз съм жена, сутрин като стана трябва да направя закуска – много е важно, по-важно отколкото да отделиш време за Бог, първо трябва да угодиш на мъжа и децата – разбира се дяволът стои и чака: “Каква е тази закуска? Въобще не ми харесва, нищо като хората не можеш да направиш.” Е, някой може нищо да не каже, просто да изфучи и да замине, но мълчанието не означава радост.

Дяволът започва от сутринта да разработва твоето недоволство. След това отиваш да работиш, пак гняв или работиш повече от другите, получаваш по-малко. Някой колега те дразни, казваш на друг: “Този го мързи да гледа и аз ли да му изкарвам хляба?” Отделно сметките са големи и този месец парите за нищо не стигат.

Всеки ден имаш готови негативни думи, говорене и мислене, то е заложено в програмата на дявола от сутрин до вечер. Някой казва: “Ама не е така.” Да, това е приемливият вариант, има и по-лош. Но дяволът е подготвен. “Кажи й на тази жена, че няма нито Бог, нито дявол, да не ти задава повече въпроси то глупави.” Имаш работа трябва да имаш за харчене. Отделно има нови компютри, трябва твоя да го смениш, стар е – “забива” ти точно на най-интересната игра. Колко работа имаш за вършене, тръгнала да те пита като станеш сутрин имаш ли време за Бог? Ама за какво ти е този Бог? Имаш пари, стабилна и доходна работа, нови дрешки, при това маркови, почивки, радости – тя тръгнала да пита за Бог! Най-хубавото е, че можеш да говориш, както си искаш и каквото си искаш, може, ако някой само и малко си помисли, че може да ти каже нещо: “Огън и жупел” да му стовариш отгоре да не си мисли, че може да ти казва това или онова! Живей си живота, можеш всичко сам, ти си самодостатъчен. Истината не ти трябва, какво те интересува това?

Дяволът добре манипулира, контролира и най-накрая убива твоя ум, той работи там, никой не го вижда, но всички го чуват. Той работи на принципа – колкото по-невеж и нечетящ Божието слово, толкова по-добър слушател и изпълнител на неговите желания си. Не е упрек, а обяснение. Все пак трябва да е ясно, че има и друго самозабравило се величие, което няма власт, но само ние доброволно му я даваме. ...

Авторът

----------