Остров и цветя
Отново търся твойто рамо!
Заспиват бури, ветрове...
Очите ти поглеждам само,
че те са мойте светове!
И мисълта ми днес не скита,
подобно котва в теб стои.
Душата ми докрай е сита.
Как миговете с нас брои!
След миг отново ще заплитам
пътека лунна... пак за нас.
Не зная как, но ще опитам!
Ще следвам полет на Пегас!
Така обичам да се сгуша!
Ръцете ти са две весла.
Сред тях е островче и суша,
а ти даряваш ми цветя!