Предколедно
Нощта ухае сякаш на канела,
в прозореца надничат две звезди.
Светът облича топлата фланела,
деня отпусна строгите юзди.
Как пламъчето във свещта играе!
Флиртуват сенките със светлина!
Дори и вятърът ще се старае,
да впечатлява влюбена жена.
Да! Може би снежинки ще рисуват
с искрящо бяло нечии мечти...
Завит ще спи под топло одеяло,
сънувайки вълшебства... Ех, почти!
Нощта е с дъха на толкоз нежност!
Люлката приспива пак земята!
Искрящи пламъчета във безбрежност!
Утре ли? Ще литне там, нататък...