Sacred language

Sacred language

Мисля си за времената
отпреди Вавилонската кула
и зикуратите.

Времената,
когато не е имало изгубени в превода,
а човеците славили Твореца и съзиданието
на един и същи език –
езика на хармонията и светлината.

А Словото, наистина, е било вълшебно
и тежало, като истински камък –
не онзи, който убива,
но този, който се превръща в основа,
в темел, върху който се гради истински Храм
а не Вавилонската кула.