Миг с теб!
Дали ще ми стигне времето да те намеря?
Дали ще ми дадат да те докосна?
Аз търсих те в този свят на суета
и пусто беше в моята душа.
В очите хорски гледах ден след ден,
тъгувах за една изгубена мечта.
Пътувам аз сега в метрото
и бързам аз, отивам да се трудя.
И стихчетата пиша, те подреждат се сами,
когато слушам твоя нежен и прекрасен глас.
Ти, време, спри!
Не препускай толкоз бързо!
Почакай ме!
Почакай ме, аз идвам!
Дали ще ми стигне времето да те намеря?
Дали ще ми позволят да те прегърна?
Душата ми е като арфа, нежна, фина.
Като перце донесено от вятъра ти дойде,
погали моята душа
и подари ми мир, любов и светлина!
Къде ли бързаш ти да си отидеш?
Почакай, спри сега!
Дай ми още малко време,
да достигна моята мечта.
Аз всичко ще ти дам на тебе, време,
остави ми миг, една минута само!
Да достигна аз до него, мили мой,
за да те видя, трепет мой!
Дали ще ми стигне времето да те намеря?
Дали ще ми позволят поне отдалеч аз да те зърна?
30.05.2022 г.
----------------
A moment with you!
Will my time suffice to find you?
Will they let me touch you?
I have sought you in this world of vanity.
And empty it was in my soul.
I watched people’s eyes day after day.
I was sad for a lost dream.
I’m on the subway now.
And I’m in a hurry, going to work
And the rhymes I write, they line themselves up
When I listen to your gentle and wonderful voice.
Oh stop, you time,
Don’t gallop so fast.
Wait for me.
Wait for me, I’m coming.
Will my time suffice to find you?
Will they let me hug you?
My soul is like a harp, tender, fine
Like a feather brought by the wind you came.
Caress my soul
And give me peace, love and light!
Where are you in a hurry to go?
Wait, stop now.
Give me some more time,
To reach my dream.
I will give you all the time
Give me a moment, just a minute.
To reach it, my dear
To see you, my desire!
Will my time suffice to find you?
Will they at least let me see you from afar?
30.05.2022