Измъкнах се. Валеше дъжд.
Аз бавно тръгнах в този злобен град,
изпълнен с присмех, дъжд и дим,
щастлив, че още съм способен,
да се разплача и от филм...
Дамян Дамянов
Филм за двама
И този филм безкрайно дотежа,
особено с последната си сцена.
Сърцето ми изпълнено с тъга
решаваше поредната дилема.
Излязох тихо под дъжда,
прегърнах се и тръгнах да се връщам,
а страшно беше през нощта,
не спрях за миг да се обръщам.
Димът превърна се в мъгла,
след себе си остави дълга диря,
в града удавен в тишина
опитах бързо да се скрия.
И ето ме, кръстосвам бледо в самота,
наоколо блещукат лампиони,
далеч от всяка чужда суета,
умът ми кротко заговори...
“Дали ще дойде обичта при мен
и дланите ми в своите ще стопли,
ще стисне силно вятъра студен,
а с тях и нощите самотни?
Ще дойде, знам, и аз ще я прегърна,
дъждът ще спре и двете ще горим,
така живота в смисъл ще превърна
и щастието си ще поделим.”
Проблесна лъч и някой ме погледна,
любов ли е или пък зла съдба,
в киното до мен стоеше седнал,
и аз го помня – имаше душа...
Разчувстван мъж в безлюдно, малко кино,
не е мираж, не е и зла съдба,
сърцето ми едва се беше свило,
а той ме гледаше с усмивка най-добра.
Не е случаен този късен филм,
щастлива съм, че даже ме разплака,
така разбрах под градския ни дим,
че всяка обич – друга обич чака...
-------------
Стихотворението е отличено с Първа награда в “Литературния конкурс за стих и писмо до любим човек – 14.02.2023 г.”, организиран от Община Бургас, Бургаски свободен университет и Център за подкрепа на личностното развитие – Бургас.
-------------