Хлебец и лук

Хлебец и лук

Прие ли го вече? Какво ти остана?
На масата сложил си хлебец и лук...
Поредната истина вече е драма,
за тебе е болка, а радост за друг?

Живя ли? Видя ли? Дали забелязваш?
В небето откриваш ли птичи ята?
Пред себе си можеш и тихо да казваш
„Отдавна и огънят в мене изтля“.

Не питай душата си – вече ти каза:
Беше, остана... Дали е следа?
Животът измина, нима забеляза,
оставя ли дири самотна вода?

Прие ли го вече? Какво ти остана?
На масата сложил си хлебец и лук...
Жестоката истина вече е рана,
поредният отговор чуваш от друг!