Безмилостен кръговрат
В безмилостен кръговрат се въртя
и не знам накъде да поема.
След толкова години вече трудно на краката си се крепя.
Как такава съдба да приема...?
Тялото ме боли...
боли ме душата...
а вътре едно гласче шепти
песен тъжна... позната...
Уморих се ден след ден по земята да лазя
опитвайки живота си да обичам.
Да не допускам думи като “проклинам” и “мразя”.
Далеч от болката си да тичам...
Как се свиква с това?
Как се живее нормално?
Щом не знаеш дали имаш ден или два...
Дали поредното “обичам те” не е на прощално...