Когато Господ-Бог ме е създал
Когато Господ-Бог ме е създал,
навярно е отдъхвал край морето.
На ангелите наредил:
скала крайбрежна отсечете
за тялото,
а рижи водорасли
сплетете за коси...
Сърцето да е крехка раковина,
а за очи гребнете
шепа сиво-зелена вода
от океана...
Душата й? –
попитали накрая ангелите притеснени.
Замислил се Създателят,
зареял поглед
сред облаците буреносни,
съгледал
високо горе
предизвикателния кръст
на горда и самотна птица.
Тогава рекъл Господ-Бог –
душата й да бъде буревестник!
И кротко се отдалечил
по пясъка...