Териториално устройствено планиране и развитие

Териториално устройствено планиране и развитие
Административноправен режим

Автори: Емилия Къндева, Богдан Йорданов, Боян Георгиев
Научен редактор: проф. д.н. Цветан Сивков

------------

Никога преди хората не са имали такива възможности и средства да контролират своята собствена заобикаляща среда, да използват земята и природата изцяло в своя полза, да удовлетворяват стремежа си към удобен, здравословен и красив живот, както в наши дни. Сега те имат тази власт и могат да направят всичко възможно, за да постигнат целите си.

Устройството на територията и селищата обосновано се нарича в модерните държави пространствено планиране и развитие. Хората се интересуват не само как ще си поделят земята и къде ще са къщите, в които живеят. Те искат да са господари на пространството – на своя дом, своята градина, своя град, своята страна, своята планета, с принадлежащите земи, води, въздух, природа.

Съвременният свят акумулира единно разбиране за ролята и принципите на териториалноустройственото планиране и развитие като съществено условие за живота и здравето на хората. Устройството на територията е отговорност и задача на държавата, но наред с нея – на общините и на самите хора. Възможен е конфликт на интереси между отделните граждани, между тях и общината или държавата, между държавните и местните институции. Предотвратяването, решаването и регулирането на сложни и конфликтни ситуации и отношения подчертава значимостта на нормативно установен административноправен режим на устройството на територията.

Развитието на териториите и на селищата е важен елемент и полезен механизъм за въвеждането и осъществяването на политика за подобряване на благосъстоянието на държавата, градовете и хората в тях. Плановете, програмите, законовите норми и административните действия трябва да бъдат съобразени и интегрирани едни с други по начин да стане възможно прокарването на стимули, средства и ресурси за развитието на териториите и градовете и постигането на целите на държавната природозащитна, териториалноустройствена и градоустройствена политика.

Създаването и поддържането на красива и здравословна среда е грижа на държавата, общината и хората, които обитават сградите или работят в тях или в тях се отглеждат и учат децата им. Строежите трябва не само да удовлетворяват жилищните нужди на гражданите, те трябва да създават уютна, естетична и безопасна среда. Държавата следва да води по-ефективна политика по отношение на запазване, възстановяване и обновяване на различните видове строежи и сгради, което в модерните държави е известно като “ревитализация” на сгради, части от квартали и даже на цели райони. Както се предвижда саниране и укрепване на сгради в големи градове, така би трябвало да се санират и укрепват строежи в малки градове и села, и то не само по отношение на обекти на недвижимо културно наследство.

Критиката към България и към някои от другите страни - нови членки на Европейския съюз, в сферата на практиката по планиране на териториалното устройство се фокусира в следните слабости: недостатъчно добре развита политика по отношение на възстановяването и обновяването на градовете; липса на ефективна политика за опазване на околната среда; недостатъчен ефективен контрол върху изграждането, застрояването и строителството; недостатъчно внимание за въздействията на териториалното устройство и планиране върху чувствителни и атрактивни градски, селски и природни райони; недооценяване на необходимостта от подготовка на кадри в планирането.

Авторите

------------