Щастливите хора посяват
в душите на другите надежда.
“Душата ми лети” (2024) е втората поетична книга на Милена Михова, след дебютната й “Преплитане” (2019).
В поезията на Милена Михова основната роля е отсъдена на душата – тя е носителят на нашата идентичност, тя е тази, която ни прави уникални, тя е тази, която ни отличава от песъчинките в пустинята, от капките в морето, от частиците във въздуха. За да се слеем с природата, трябва първо да открием себе си – единственият път към спасението е да полетим с душата си, за да опознаем света и себе си.
В “Душата ми лети” класическите идеали за истина и неистина, добро и зло, любов и омраза, земно и небесно... всички те са преразгледани от позицията на извисената душа, от полета на въображението, посочващ ни пътя към щастието, видян отгоре, отърсен от натрапените ни, закостенели през вековете представи. Всичко това авторката изпраща като послание чрез своите стихове – кратки, запомнящите се, и достатъчно ясни. А дали читателят ще ги приеме – изборът, свободната воля, са негови.
------------
Още за книгата, от редактора ----->>>>>
------------