Моите спомени

Деветосептемврийското антифашистко въстание сварва Анастасия Николова Георгиева, родом от гр. Созопол, на 18 години. Обхваната от великите стремежи на своето трудово поколение, тя става санитарка в армейската хирургическа болница. След свършването на Отечествената война тя става милиционерка, на която работа престоява до 1947 година.

Анастасия на два пъти е била бригадирка по националните строителни обекти.

През 1950 година постъпва като подземен маневрист в рудник “Върли бряг”. Ръководството на рудника оценява прилежната й работа и я изпраща да учи в Минния техникум в Перник. След свършването на техникума тя става бомбаджия във “Върли бряг”, а по-късно става завеждащ смяна.

Когато излиза постановлението на Министерския съвет и ЦК на БКП да не се вземат жени на подземна работа, Анастасия Николова постъпва на работа в стола на рудник “Върли бряг” като касиер.

Настоящата книга описва спомените на ветеранката от Отечествената война Анастасия Георгиева – така както са в съзнанието й вече на преклонна възраст.