Дяволска жена

Дяволска жена

Влиза сякаш пролетта с нежен образ на жена.
В погледи се спъва тя, но защо ли е сама?
Сяда с грация и чар – хвърлен от съдбата зар!
Устни, пълни със страст. Тъй объркан съм аз!

Ах, как ли дявола да спра? Погледът ми полудя.
Докосва извивките й, разпуска къдриците й...

Влиза сякаш пролетта и ухае на жена.
Погледи разлиства тя, но защо ли е сама?
Глътка вино тя отпи и очите ми взриви.
В миг Земята превъртя.
Боже, дяволска жена!