Стремглава любов

* * *

Той, дъждът не спира,
тъй студен, скрил в очите ни –
поредната раздяла.
Затова заспивам с огнени очи,
ти почивай, слънце,
моя вечност цяла.

Пъстрогриво пак събуждаш се с дъга,
шеметно блестяща и изгряла.
Ти Любов! Наричаш се сама,
с птиците душата си изпяла.

Аз на юг отлитам, ти мълчиш
тръгнала във своята посока,
но дори на север да вървиш
ще се спрем на точката висока.

А оттам и няма връщане назад,
щом държим ръцете си горещо-знойни.
Ти напред, а аз назад,
но докога, ще останат чувствата ни двойни?

Много лесно е, с усмивка на уста,
приближи ме, целуни съдбата моя,
забрави за свойта суета
и ми... прости!
А аз само ще остана вярна сянка твоя.

------------