Трепет

Трепет

Разцъфват напролет на моята улица, тъй далечна,

липите. Смут предизвикват
във въздуха. Хиляди и хиляди летящи
наномашини, упойващи хаоса и безсънието. Дъх
от времена на изконни примитивни нaнoклетки,
времена без припряност, бързане,

болка.

Реминисценции? Предчувствия? По-тиха от всякога
светлината се спуща. И аз

нямам друго освен въпроси.