Обичам... До болка обичам!

Този красив интимен вопъл – цветен взрив на литналия във висините копнеж и обещание за нежност, пулсира в новата книга на Елка Бърдарова „Когато си далеч от мен...“ (2025 г., Morrisville, North Carolina, USA) Панорама, цветно разкриваща творческия й хоризонт в рамките на близо две плодоносни години, с уточняващо подзаглавие „Любовна лирика и още нещо...“

Ще припомним, макар да е всеизвестно, че любовта съпровожда човечеството от зората на неговото раждане. Че за пламъка в мамещите й, платонически чисти и едновременно – чувствени, плътски, езически дълбини, са изписани безкрайни страници. Изпети са възвишени химни, нарисувани – впечатляващи платна. В страстни дуели е пролята много кръв: на кого ще принадлежи нейната земна весталка – жената. Тя пък, родена в плът, изсечена в мрамор и благословена за икона, неизменно надживява безсмъртното време. Защото самата й същност е безсмъртна, а ласкавата цел – сърцето и духа на следващото поколение и така – до безкрай. Докато свят светува. Докато ни има върху гръдта на майката земя, по волята на Създателя. И разбира се, докато е жива любовта...

А тя пролетно ухае, примамва, свети и търси взаимност и в книгата на Елка Бърдарова. Изградена от взаимно допълващите се части „Среднощни писма“, „Всяка нощ в съня ти пристигам...“, Неразказана история...“, „Танцуват душите ни...“, „Интимно...“, „Изтъкана от любов...“, „С теб себе си открих...“, „И в този си живот...“ Тематично и емоционално обединени изпод перото на авторката в храм на интимното откровение. През чиито двери минаваме с трепетно преклонение и трудно скривано вълнение. Ще можем ли ние – забързаните към нищото, оплетени в дребнотемие, апатия и хлебно доволство човеци, да се пречистим под звездния му свод? Но поетичният талант на Елка постепенно, с всяка прелистена страница, слага край на съмненията. Въвежда ни в интимния мир на жената-творец от ХХI век – едновременно тиха, привидно смирена, витална и борбена. Готова да руши и срива овехтелите битови „рецепти“ и алиенирания хлад в обществото, за да пренапише свой собствен кодекс на щастието. Във всички времена силата на жената се корени в привидната й слабост и винаги е носела желаните си плодове. Едновременно, вътрешният ни взор долавя песни за радост и копнеж; за трепетно докосване и изгарящ еротичен плам. Понякога – с емоционален смут коя е вярната посока към мъжа, зовящ властно своята избраница. Привидно в ролята на неин покорител, а всъщност труден, чепат характер. Верен спътник и понякога беглец от тишината на дома, в който ласкаво дебне чувствена жарава. Но каквито и да са загадките на съдбата, нашите Ин и Ян мъдро изповядват философията на живота. Разчитайки (не)кодираният знак на взаимността, даряващ единство и равновесие:

Не пиша без тебе. Замлъквам без тебе...
Душата без тебе, ужасно боли...
И всичко във мене, умира без тебе...
Не дишам, не мисля, изчезвам дори...

Обичам те, тебе! И дишам със тебе!
Мечтая със тебе! И светя дори!
И всяка секунда е свързана с тебе!
Душата ми само със тебе лети!
„Ти си Любов...“

Бих оприличил книгата „Когато си далеч от мен...“ на полифоничен химн от чувства. Менящи яркия си образен спектър върху безкрая на хоризонта „любов“ с нежна длан върху пулса на космическото време. И то, и тя нямат начало и край в безсмъртната си същност, а минало, настояще и бъдеще са само щрихи върху силуета на днешния ден. Той и главно той, в лириката на Елка, е изпълнен с магическа реалност. С трепети, горещи еротични очаквания. Освободен от морални окови; от дрехи, престорена свенливост и недоизказани скрупули. И от мърморенето на целомъдреното общество, лишено поради разни причини от младост и парещи страсти. Господар над всичко е мигът на пълното сливане – духовно, плътско, дори атавистично; ненаситно за отдаденост и ласки. И когато същият този миг отмине и се стопи в дебрите на човешката памет, той допълва спектъра на битието. Чрез спомени, закъснели трепети и може би мъничко жал, че не е продължил тогава още и още, бележещи все по-бавните ни стъпки към отредения тленен финал. Но засега той е много, много далеч. На красивата омайваща сцена, изчистена от условности и сивота, господар продължават да бъдат сбъднатите въжделения! Химерите от безсънните нощи, превърнати в щастлива реалност. Пролетната взаимност обгръща мъжа и жената в книгата на Елка Бърдарова и ги понася в безкрая между земята и небето. В царството на Ерос и сбъднатите сънища:

Сънувам ли те? Или си реалност?
Докосваш ме... Усещам те... Целуваш...
А устните ти – нежни, но и жарки...
Огньове палят... Всичко в мен вълнуваш...

Сънувам ли те? Толкова реален...
Ръцете ти... по мене лазят...
Събличат дрехи... и събуждат страсти...
А аз възбудена... за теб изгарям...
„Страсти“

Не може да има по-убедителен лирически герой в новата книга на Елка Бърдарова от съвременната жена: съчетаваща в натюрела си жреческата загадъчност на древна прамайка с цивилизационните аспекти на своето столетие. Моделирана от плътска същност с втъкани в скритите кътчета на душата й борбеност, самоуважение, стремеж към съвършенство, красота. И с ясно доловима индивидуалност, издигаща я над обезличаващия поток на сивата тълпа. Това я прави търсена, обичана и желана, подчертано конкурентна в спринта към върховете на гражданската пирамида. Така се превръща в равнозначен партньор на по-силната уж мъжка половина. Оставила далеч зад себе си тегнещите окови на отречен от разума, „задължителен“ кухненски водовъртеж. Крайният резултат от съмнителните позитиви на който е неумолимото обезличаване. По страниците на Елка всичко това разбираемо отсъства. Героинята – самата авторка, е носител на разкрепостена психика и точни идеали, към които се стреми. Сред тях е доказаната, открита и проверена взаимност с избрания мъж. Съжителството с него не винаги отговаря на очакванията, а в добавка към зейналата празнота в отношенията се нарежда и самотата. Мога да уверя, че само който не я е изпитвал не знае що за страшен враг е и колко лош съветник при вземането на важни решения. Но проливаните сълзи в стиховете на сборника са не само израз на слабост. Превръщат се в пречистващ момент от календара на жената и в панацея, която я прави още по-силна. Поставя личното й „аз“ на пиедестал, издигнат от самата нея и трудно преодолим от недостойни люде. Но тя е готова и да прости, когато пред прага й застане смирението. Когато човекът отсреща иска отново да възкреси общите мечти, загърбени някога и някъде в неясен порив за химерична свобода:

Чаках с надежда... Чаках в мълчание...
Чаках и пишех... Чакаща теб...
Чаках да мръкне... А после да съмне...
Чаках и търсех за болката лек...

Чаках и чакам... Чакам с надежда...
Чакам да чуя гласът ти сега...
Мойта Душа при теб ме отвежда..
За да се слее с твойта Душа...
„Чаках и чакам“

Основните философски, мистични, теистични и дълбоко човешки категории в стиховете на Елка Бърдарова се опират върху Душата и Разума: изписвани с главна буква и съжителстващи в крехко равновесие. Или в честа борба за надмощие, но тя е повече привидна, защото всъщност олицетворяват двете лица на живота, благословени от Любовта. Нашата греховна същност, устремена в необозримото бъдеще, е понесла дълбоко в недрата си атавистичния контекст. Среща си дава доброто с нелицеприятни истини, младостта съжителства с неумолимата старост, а отредените ни дни неусетно изтичат в небитието като пясък през разкривените ни пръсти. И всяко наше начинание е обречено на забрава, за да отстъпи място на следващото обречено начинание. Тогава, кое е вечно и защо съществуваме? Разбира се: заради любовта, която ни ражда гости на белия свят. Божествената ни прави самопожертвователни, състрадателни и силни – да можем да прощаваме. Другата, „земната“ – да се открием в милионния хорски мравуняк и да изминем отредената ни орис от началото до... края в обич, доверие и скрити от завистлив поглед радости. Тези послания убедително, открито и въздействащо са вплетени в стиховете от книгата на Елка „Когато си далеч от мен...“ Прилична на папирус с проверени истини, чиито прочит с ума и сърцето ни правят по-мъдри. Зоват ни към себевглеждане и стремеж да отхвърлим далече горчивото, ненужното, дистанциращото. Творбите са написани в овладяна рима, а по страниците срещаме и поетични белетристични фрагменти, допълващи по свой емоционален начин основната идея на сборника – да възпее човешката любов в цялата й многопластова красота и необятност. Винаги съм казвал, че лириката не може да се разказва, тя трябва да се чете и препрочита. Убеден съм, че нашите съвременници ще сторят същото, разгръщайки я неведнъж и два пъти. Зная също, че разглеждания тук сборник е поредно високо стъпало в творческото развитие на Елка Бърдарова – влюбена в любовта – към върховете на Олимп. Зная, че перото й ще ги докосне все така брилянтно и съвсем, съвсем скоро...

------------
Елка Бърдарова, „Когато си далеч от мен...“, Morrisville, North Carolina, USA, 2025.
------------