Неспокойно сърце. Страници от живота на Костадин Русенов

Тръгна ли на юг от Бургас, с нетърпение очаквам да премина моста в местността “Пода”. Оттам нататък ми се отваря душата в очакване на полъха от Странджа. Нашата родна планина. Зареждам бензин на близката бензиностанция и продължавам за родното ми село Веселие...

Но в последно време по-често давам десен мигач и поемам по пътя към село Ново Паничарево. Там, на вилата, са семейство Русенови. Продължаваме разговорите във връзка с написването на биографията на Костадин Русенов. Разглеждаме и подбираме снимки от албумите, обсъждаме отделни епизоди, уточняваме факти и отминали събития. Това сме го правили и в уютния и светещ от чистота дом в град Бургас. В това семейство всичко е подредено с вкус и усет за красота. Взаимно уважение на висота. И най-важното се откроява релефно – гледат в една посока, взаимно се допълват.

Вилата е построена на мястото на старата бащина къща. Скромно, но добре подредено. Дворът е засаден с различни дръвчета, зеленчуци и много цветя. Отвсякъде лъха на грижовни ръце и трудолюбие.

Сядаме на масата пред вилата. Долу в ниското тече река Ропотамо. А отсреща, над реката, започват възвишенията на Странджа планина. Баирите са обрасли с вековни дъбове и буки. Слънцето бавно отива на залез. Постепенно лекият полъх от изток, от морето, затихва. И се усеща ветрецът от планината.

Домакинята зарежда масата. Тук е така, всеки е добре дошъл. Започваме целенасочените разговори и не усещаме времето. А то бързо върви. Трябва да тръгвам! А тук е толкова приятно...

Домакините ме изпращат до колата с бутилка домашна ракия. Да си пийна у дома.

Ето така работихме доста време по написването на тази книга. И добре че установихме добро взаимодействие. Защото да се подреди богатият и разнообразен живот на Костадин Русенов в книга не е толкова трудно. Но да се подбере най-важното, най-значимото в малък формат не е лесно. Още от началото бях запленен от ентусиазма и неизчерпаемата енергия на този човек. Той е от хората, които могат да носят две дини под една мишница. Денят му е подреден по часове, задачите си изпълнява последователно и точно. Познавам го отдавна, дишали сме като малки един въздух, странджанския. Работили сме в едно учреждение, всеки в своята служба. От уважение към него се захванах да напиша тази книга. Но сега, когато опознах целия му живот, от ранно детство до втора младост, мога спокойно да кажа, че не е живял напразно и е дал всичко от себе си в името на семейството и обществото. И най-важното – живял и работил за добро.

За мен ще бъде истинско удоволствие, ако читателите усетят уважението, което изпитвам към Костадин Русенов и семейството му. Искрено и честно!

Авторът