Великолепното десетилетие

Уважаеми читателю!
Любовта ми към борбата, този древен спорт по българските земи и чувството за неизпълнено задължение към онази плеяда млади мои възпитаници бе подтикът за написването на тази книга. За тези мои възпитаници, които в ония славни години, донесоха толкова успехи, радости и гордост, за учителския колектив, в който работех, за града и страната ни, бе и труда, който надявам се няма да е отишъл напразно. И ако имам пропуски, погрешни факти и неточности моля уважавания от мен читател да ми прости. Всички знаем, че изнасянето на документални факти е рисковано начинание. Но и благородната задача, с която съм се заел, надявам се да е и мое оправдание. А сега ми позволете след това кратко обръщение да пристъпя към изложение на онези факти и събития, случили се в далечното минало, но оставили трайна следа в нашата памет. Тя, тази книга е преди всичко, за това младо поколение днес, което обгрижвано и подготвяно от специалисти, е длъжно да достигне не само онези върхове на спорната слава, но и да се стреми, знаейки за тях да ги надмине. За слава и гордост на нашата родина майка България. Събирайки необходимия снимков материал, случки и събития, преживени в страната и извън нея, съм се постарал доколкото са моите възможности, да припомня на моите колеги и приятели, деятели на спорта в града ни, на моите съграждани, всички те любители на този красив и мъжествен спорт и най вече на моите бивши възпитаници, тръгнали по свой житейски път, че отминалата слава не бива да остава в забрава, независимо от годините и превратностите на живота. И любовта ни към спорта въобще не бива да угасва, а всички ние да се гордеем със спортния дух на нацията ни за вечна прослава на нейното име.

От незапомнени времена борбата по нашите краища се слави като един от най-успешно развиващите се спортове. За нея сме слушали и чели от детските години приказки и какви ли не разкази и случки ставали по селските мегдани, по сборове и седенки. Тя е възбуждала нашето въображение за древни юнаци и великани, повдигали или премествали планини. Преборвали се с вили самовили, със зли духове, триглави змейове и още какво ли не. И като спорт по-късно, олицетворяващ силата и могъществото на човешкия дух, е увличала след себе си не един от нас да бъдем силни и смели, да побеждаваме противника, да се гордеем с постигнатото. Ето тази любов и преклонение към този спорт ме подтикна към това скромно мое начинание. Да се опитам и напиша тази книга и добавя това лирично отклонение. Послание, към читателя за личното ми преклонение и възхищение от вечната борба на човека със злото, което винаги е било с нас и ни е съпътствало в живота.

Авторът